Преди да стигнат в къщи, Пабло не спомена нищо за последното си преживяване. Тогава той тихо повтори думите на Дани:
— Гореща кръв има това сладко патенце!
Пайлън кимна в тъмното и каза спокойно и разсъдливо:
— Човек рядко намира на едно място всички неща: вино, храна, любов и топливо — Ние не бива да забравяме Торели, мой приятелю! добре е да се познава такъв човек. Някой път може и да му подарим нещо..
Накладоха буен огън в желязната печка. Двамата приятели приближиха столовете си и сложиха чашите близо до печката, да притоплят малко виното.
И Тази нощ благочестива светлина изпълваше стаята, защото Пабло беше купил свещ, която да запали за свети Франциск. Нещо обаче бе отвлякло вниманието му, преди да довърши своето набожно начинание. В този миг малката вощеница красиво гореше в една мидена черупка, хвърляше върху стената сенките на Пабло и Пайлън и ги караше да танцуват.
— Къде ли се е дянал Джизъс Мария? — забеляза Пайлън.
— Обеща, че ще се върне скоро — каза Пабло. — Той май не е човек, на когото да се довериш.
— Може да му се е случило нещо, което го задържа, Пабло. Джизъс Мария, с тази червена брада и това нежно сърце, винаги се забърква в женски истории.
— На него умът му е като на щуреца — рече Пабло. — Пее, играе и скача. Не е сериозен човек той!
Не чакаха дълго. Тъкмо бяха почнали второто шише, когато Джизъс Мария нахълта вътре. Той се хвана за вратата, за да не падне. Ризата му беше скъсана, а лицето — окървавено. Едното му око беше синьо и изглеждаше твърде зловещо на светлината и свещта.
Пабло и Пайлън се спуснаха към него.
— Бедният ни приятел! Наранен е. Паднал е от скала! Влак го е блъснал!
В думите им нямаше ни най-малка нотка и присмех, но Джизъс Мария разбра, че това е най-смъртоносният вид присмех. Той се взря в тях с удареното си око, което все още имаше волята да се отваря и да гледа.
— И на двамата майките ви са крави, крави без вимета! — забеляза той.
Те отскочиха от него, ужасени от просташката му ругатня.
— Нашият приятел се е побъркал!
— Пукнали са му черепа.
— Налей му малко вино, Пабло!
Джизъс Мария мрачно седна до огъня и погали шишето, а приятелите му търпеливо чакаха да обясни трагедията. Но Джизъс Мария сякаш изпитваше удоволствие да държи приятелите си в неведение за произшествието. Макар Пайлън да се изкашля няколко пъти, а Пабло да гледаше Джизъс Мария с очи, които предлагаха съчувствие и разбиране, Джизъс Мария седеше безмълвно и гледаше печката, виното и благословената свещ. Най-после неговата нелюбезна сдържаност принуди Пайлън също да бъде нелюбезен. Иначе той не виждаше как биха могли да разберат за случилото се.
— Пак ли войниците? — попита той.
— Да — изръмжа Джизъс Мария. — Тоя път подраниха!
— Трябва да са били поне двайсет, щом са те наредили така! — забеляза Пабло, за да повдигне духа на приятеля си. — Всички знаят колко си изкусен в боя!
Джизъс Мария доби по-щастлив вид.
— Бяха четирима — каза той. — Но и Арабела Грос им помагаше. Тя ме удари с камък по главата.
Пайлън почувствува, че в него се надига вълна от нравствено негодуване.
— Няма да ти припомням — рече свирепо той — как твоите приятели те предупреждаваха да нямаш нищо общо с тая фабрична фльорца!
Той се запита дали наистина е предупреждавал Джизъс Мария и му се стори, че му е говорил.
— Тия евтини бели момичета са много мръсни, приятелю! — намеси се Пабло. — А даде ли й оная работа, дето се връзва отзад на гърба?
Джизъс Мария порови в джоба си и извади един смачкан сутиен от розова изкуствена коприна.
— Нямах време — каза той. — Тъкмо се канех да й го дам. Но и без това още не бяхме отишли в гората.
Пайлън помириса въздуха наоколо и поклати глава с някаква тъжна търпимост.
— Ти си пил уиски. Джизъс Мария кимна.
— А откъде взе уиски?
— От ония войници — отвърна той. — Те го бяха скрили в канала. Арабела знаеше, че е там, и ми каза. Но войниците ни видяха с шишето.
Разказът постепенно се оформяше, Пайлън обичаше така да се разказва. Историята нямаше да прилича на нищо, ако се избълваше бързо. Добрият разказ се състои от полуизречени неща, които слушателят попълва от своя собствен опит. Той взе сутиена от скута на Джизъс Мария, погали го с пръсти и го загледа с вида на човек, който се забавлява. Но след миг радостна светлина озари очите му.