Приятелите кимнаха сериозно и Пайлън каза:
— За някои работи Емилио не е без ум. Виж колко много хубави неща изкарва от това прасенце: привързаност, любов, отмъщение и храна. Някой път ще трябва да си поговоря с този Емилио.
Но приятелите усещаха, че Пайлън изпитва ревност към един такъв съперник в логиката.
— Карай нататък за прасето! — подкани Пабло.
— После — продължи Дани — Корнилия взела прасенцето и била много мила с Емилио. Тя казала, че когато станело време да се ядоса на прасенцето, Емилио можел да прескочи и да си хапне печено с нея. Тогава Емилио си отишъл. Корнилия стъкмила една кутия за прасенцето да си спи в нея до печката.
После няколко дами й дошли на гости и Корнилия им дала да подържат прасенцето и да го галят. По едно време Сладура Рамирес, без да иска, настъпила прасенцето по опашката. Та като ми се разквичало то като локомотивна свирка! Вратата се отворила. Старата свиня-майка влязла вътре да си прибере прасенцето, Всички маси и чинии били смлени. Всички столове — изпочупени. И старата свиня ухапала Сладура Рамирес и скъсала полата на Корнилия и когато дамите се скрили в кухнята и заключили вратата, старата свиня излязла навън, а с нея излязло и прасенцето. Сега Корнилия е побесняла. Тя казва, че ще пребие от бой Емилио.
— Така си е то! — каза Пабло. — Такъв е животът! Никога не става, както си го мислиш. Така беше и когато Дългия Боб Смоук искаше да се самоубие.
Лицата на приятелите одобрително се извиха към Пабло.
— Вие го знаете Боб Смоук — почна Пабло. — Той си беше точно такъв, какъвто трябва да бъде един говедар: с дълги крака, с тънко тяло, само че не можеше да язди много добре. Като идеше на някое родео, често падаше в праха. Та тоя Боб е от хората, дето все искат да им се възхищаваш. Ако е на манифестация, той иска да носи знамето. Ако стане бой, той иска да бъде рефер. Отиде ли на представление, той пръв ще извика: „Ей, ти там отпред, я си наведи главата, че не виждам!“ Да, той иска да е голям човек и хората да го гледат и да му се възхищават. А може би понякога иска и хората да го обичат, това не се знае.
Но той си е нещастник, роден да му се смеят. Някои го съжаляват, но повечето му се смеят. А смехът им го мушка като с нож, тоя Боб Смоук.
Може и да си спомняте оная манифестация, когато той носеше знамето. Яхнал беше голям бял кон и се пъчеше на него. Точно на мястото, дето са съдиите, тоя голям глупав кон взе, че припадна от жегата. Боб излетя над главата на коня, а знамето хвръкна във въздуха като копие и се заби наопаки в земята.
Все е така с него. Щом се опита да мине за голям човек, нещо се случва и всеки му се смее. Нали си спомняте, че когато беше кучкар, се мъчеше по цял следобед да хване куче с ласо. Целият град идваше да гледа. Той хвърляше ласото, а кучето клякваше, ласото се плъзгаше отгоре му и кучето избягваше. О, хората, умираха от смях! Боб бил толкова посрамен, че си казал: „Аз ще се самоубия и тогава на всички ще им бъде мъчно. Те ще съжаляват, че са ми се смели!“ А после казал: „Но аз ще бъда мъртъв и няма да мога да видя колко много ще съжаляват те!“ Тогава решил така: „Ще чакам, докато някой влезе в моята стая. Ще насоча пистолета към главата си. Тогава приятелят, който влиза, ще вземе да ми се моли да не се убивам. Той Ще ме накара да обещая, че няма да се убивам. И всички ще съжаляват, че са ме докарали дотам!“ Така си мислел, че ще стане цялата работа.
И така, тръгнал за своята къщичка, а всеки, който го срещнел, го питал: „Ей, Боб, хвана ли вече кучето?!“ Когато се прибрал, бил много тъжен. Извадил пистолета си, заредил го с патрони и седнал да чака, докато дойде някой.
Той пресметнал как ще стане цялата работа и дори Се поупражнявал с пистолета. Приятелят щял да каже: „Ей, какво правиш ти бе? Не се застрелвай бе, приятелю.“-А Боб щял да каже, че не искал да живее повече, след като всички се отнасяли така зле с него.
Той непрекъснато си мислел как ще стане цялата работа, но никой не идвал. На другия ден пак седнал да чака и пак никой не дошъл. Чак късно вечерта дошъл Чарли Милър. Боб го чул по верандата и насочил пистолета към главата си. И дори махнал предпазителя, за да изглежда като наистина. „Сега той ще почне да ме моли и аз ще го оставя да ме склони“ — казал си Боб.
Чарли Милър отворил вратата. Той видял, че Боб насочва пистолета към главата си. Но не извикал, не, Чарли Милър скочил и сграбчил пистолета, а пистолетът гръмнал и отнесъл част от носа на Боб. И тогава хората се смяха още повече. Дори във вестниците писаха за това. Целият град умря от смях.
Всички сте виждали носа на Боб — върхът му е отнесен от куршума. Хората се смеят, ама това е вече жестока работа и тях ги гризе съвестта, като се смеят. И оттогава те дават на Дългия Боб да носи знамето на всички манифестации. Та даже общината му купи мрежа, да лови кучетата с нея. Но с тоя нос никак не му е добре.