О! Тогава Пити подлудял! Той си отишъл в къщи, завързал едно въже на тавана, стъпил на един сандък, сложил си въжето около врата и ритнал сандъка. Но имал късмет, че тъкмо в тоя миг влязъл баща му. Той отрязал въжето и викнал доктор. Но минали цели два часа, докато Пити отворил очите, а след това четири дни не можал думица да проговори.
Джизъс Мария спря. Той с гордост видя, че неговите приятели са увлечени от историята.
— Това беше то — каза той.
— Но Грейси Монтес се ожени за Пити Равано! — възбудено извика Пайлън. — Аз я познавам.. Тя сега е добра жена. Никога не пропуща литургия и един път в месеца редовно ходи да се изповядва.
— Така е сега — съгласи се Джизъс Мария. — Тогава старецът Равано се разсърди. Той изтича до къщата на Грейси и извика: „Ела да видиш как с глупостта си уби моето момче. Той се опита да се самоубие заради тебе, безглава кокошко!“
Грейси се изплаши, но, от друга страна, й стана драго, защото малко жени могат да докарат толкова далече един мъж. Тя отиде да види Пити, който лежеше на легло с изкривен врат. Скоро след това те се ожениха.
После стана така, както Пити си мислеше. Щом и казаха в църква, че трябва да бъде добра жена, тя стана добра жена. Не се подиграваше повече на мъжете. И не бягаше, та да я гонят. Пити продължи да чисти сепии и не мина дълго и Чин Ки го сложи да изпразва кутиите. А по-сетне той стана и надзирател на целия пункт. Виждате — каза Джизъс Мария, — че е хубава тая история. Такава история щеше да я разкаже и един свещеник, ако тя свършваше дотука.
— О, да! — каза сериозно Пайлън. — Много поуки могат да се извадят от тази история.
Приятелите кимнаха одобрително, защото обичаха истории с поука.
— И аз познавах едно такова момиче в Тексас — каза Дани. — Само че тя си остана същата. На нея й казваха „жената на втория взвод“… „Госпожа втори взвод“ — така й викаха!
Пабло дигна ръка.
— Историята не свършва тука — каза той. — Нека Джизъс Мария ни я разкаже до края.
— Да, историята не свършва тука. И накрая тя вече не е толкова хубава. Старият остана сам, вече преминал шейсетте. Пити и Грейси отидоха да живеят другаде. Старият Равано се чувствуваше самотен, защото дотогава винаги бе живял с Пити. Той не знаеше как да си прекарва времето. Седеше си и гледаше тъжно, докато един ден видя отново Тония. Тония тогава беше на петнайсет години и беше по-хубава дори от Грейси. Половината войници от гарнизона вървяха подире й като паленца.
И тогава онова, което се беше случило с Пити, се случи и със стария. Неговият копнеж почна да го гложди отвътре. Той не можеше нито да яде, нито да спи. Бузите му хлътнаха, а очите му взеха да блуждаят като на човек, който пуши марихуана. Носеше бонбони на Тония, а тя грабваше бонбоните от ръката му и се смееше. Той й казваше: „Ела при мене, малкото, ела, миличкото, аз съм ти приятел.“, а тя пак се смееше.
Тогава старият разказал работата на Пити. Пити също се изсмял. „Стар глупако! — му рекъл Пити. — Ти си прекарал достатъчно жени през живота си. Я не тичай сега подир бебетата!“ Но и това не му помогна. Старият Равано се разболя от мерак. Те бяха с гореща кръв, тия Равановци! Той се криеше в тревата и я гледаше как минава покрай него. А сърцето го болеше в гърдите.
За да й купува подаръци, имаше нужда от пари, затова постъпи на работа в пункта за всестранни услуги. В пункта той насипваше чакъл по алеите и поливаше цветята. Пълнеше с вода радиаторите и миеше витрините. И с всеки цент, който спечелеше, купуваше подаръци за Тония — бонбони, панделки и рокли, И той също плати да й нарисуват портрет, и то с бои.
Тя само още повече се смееше и старият едва не полудя. И тогава той си каза: „Щом венчавката направи от Грейси добра жена, тя ще направи и от Тония добра жена!“ И той я помоли да се ожени за него. Тогава тя му се смя повече от всеки друг път. Вдигна си полата пред него, само и само да го ядоса. О, тя беше голям дявол, тази Тония!
— Той е бил глупак! — каза самодоволно Пайлън. — Старите мъже не бива да гонят деца. Те трябва да си седят на слънце..
Джизъс Мария продължи раздразнено:
— Тези Равановци са особени хора! Те имат гореща кръв и това си е!
— Добре де, но то не е било прилично — каза Пайлън. — То е посрамвало и Пити. Пабло се обърна към него.
— Нека Джизъс Мария продължи. Сега той разказва, Пайлън, а не ти. Друг път, като разказваш ти, тогава ще слушаме тебе.