— Тъкмо това съм дошъл да ви кажа. Тито Ралф, както знаете, сам често лежеше в затвора и винаги беше добър затворник. Той знаеше как трябва да се води един затвор. Познаваше затвора по-добре от всеки друг. Когато Татко Меркс, старият надзирател, почина, Тито Ралф пое службата му. Никога не е имало такъв добър надзирател като Тито Ралф. Всичко, което правеше, беше идеално. Но имаше един малък недостатък. Като пиеше вино, забравяше, че е надзирател. Тогава бягаше и трябваше да го ловят. Приятелите кимнаха.
— Знам това — каза Пабло. — Чувал съм, че било мъчно да го хванат. Той се криел.
— Да — продължи Джони Пом-пом. — Като изключим тази работа, той е най-добрият надзирател, когото те са имали. И тъй, сега ще ви кажа какво е станало. Снощи Дани изпил вино за десет души и взел да хвърля камъни по прозорците. Той имал много пари; купил яйца и почнал да замеря с тях един китаец. Едно от яйцата минало покрай китаеца и ударило един полицай. Тогава пъхнали Дани в затвора.
Но той имал пари. Пратил Тито Ралф да вземе малко вино, а после — още малко. В затвора имало четирима души. Те всички пили вино. Най-после Тито Ралф пак направил своята грешка. Избягал, а и всички други избягали с него. Тази заран хванали Тито Ралф и му казали, че повече не може да бъде надзирател. Той толкова се натъжил, че счупил един прозорец и сега пак е в затвора.
— А Дани? — извика Пайлън. — Какво станало с Дани?
— О, Дани! — каза Джони Пом-пом. — Дани също избягал. Него не са го хванали!
Приятелите отчаяно въздъхнаха.
— Дани върви на зле — каза сериозно Пайлън. — Той няма да стигне до добър край. Чудно ми е отде пък е взел толкова пари!
В този миг тържествуващият Торели отвори портата и тръгна по пътеката. Кучетата на Пирата нервно се дигнаха от своя ъгъл и с ръмжене се отправиха към входа. Приятелите вдигнаха очи и в недоумение се спогледаха. Големия Джо повдигна дръжката на мотиката, която преди време бе употребена върху него. Тежката уверена стъпка на Торели разтърси верандата. Вратата се разтвори и на прага застана Торели усмихнат. Той не ги заплаши. Не, той се приближи нежно като домашна котка. Потупа ги любезно, както домашната котка потупва уловената хлебарка.
— О, моите приятели! — каза той мило, докато те го гледаха с тревога. — Моите добри приятели и клиенти! Сърцето ми се къса, като си помисля, че трябва да съобщя лоши новини на тези, които обичам! Пайлън скочи.
— Нещо е станало с Дани! Той е болен! Ранен! Кажи ни!
Торели лекичко поклати глава.
— Не, малките, нищо не е станало с Дани. Сърцето ми се къса, но трябва да ви кажа, че вие не можете да живеете повече тука!
Неговите очи поглъщаха удивлението, което думите му предизвикаха. Всички зяпнаха, всички се опулиха от учудване.
— Това е безсмислено — извика Пабло. — Защо да не можем да живеем повече тука?
Ръката на Торели любовно се вмъкна във вътрешния джоб, пръстите му извадиха скъпоценния лист и го размахаха във въздуха.
— Представете си моите страдания — продължи той. — Дани вече не е собственик на тази къща!
— Какво! — извикаха те. — Какво искаш да кажеш? Как така Дани не е собственик на тази къща? Говори, корсиканска свиньо!
Торели се изкикоти толкова зловещо, че паисаносите се дръпнаха назад.
— Защото — каза той — тази къща принадлежи на мене. Дани дойде снощи при мене и ми продаде тази къща за двайсет и пет долара. — Със сатанинско злорадство той наблюдаваше помръкващите им лица.
„Това е лъжа — казваха техните лица. — Дани не може да направи такова нещо!“ А после добавяха:
„Но Дани напоследък направи много лоши неща. Той крадеше от нас. Може би е продал и цялата къща зад гърба ни.“
— Лъжеш! — силно извика Пайлън. — Лъжеш, мръсен жабоядецо!
Торели продължи да се усмихва и да размахва листа.
— Ето доказателството! — каза той. — Ето, Дани подписа този лист! Това е, което, ние, хората на бизнеса, наричаме договор за продажба!
Побеснелия Пабло се приближи до него.
— Ти си го напил! Той не е знаел какво върши! Торели леко разтвори листа.
— Законът не се интересува от тази работа! — каза той, — И така, мои мили малки приятели, за мене е неприятен дълг да ви съобщя, че вие трябва да напуснете моята къща, Аз съм я предназначил за други цели.
Изведнъж усмивката изчезна от лицето му и върху него се върна цялата му жестокост.
— Ако не се махнете още до обед, ще изпратя полицай!
Пайлън кротко се отправи към него. О, пази се, Торели, когато Пайлън идва при тебе с усмивка! Бягай, затвори се в някоя желязна стая и запой отвътре вратата с оксижен!
— Аз не ги разбирам тия неща! — каза Пайлън внимателно. — Но наистина е много жалко, че Дани може да направи това!