Торели се изкикоти пак.
— Досега никога не съм продавал къща — продължи Пайлън. — Дани е подписал този лист, така ли?
— Да. — Торели почна да го имитира: — Дани е подписал този лист. Така е.
Пайлън пристъпи още малко, с глупав вид.
— И това нещо ли доказва, че ти сега си собственик на къщата?
— Да, глупако! Този лист доказва това. Пайлън изглеждаше озадачен.
— Аз все пак мисля, че ти би трябвало да ни го покажеш, за да го видим.
Торели се изсмя презрително, О, внимавай, Торели? Не виждаш ли колко безшумно се движат тези змии? Ето го Джизъс Мария на вратата. Ето го Пабло до кухненската врата. Виж как са побелели кокалчетата по пръстите на Големия Джо, който стиска дръжката на мотиката.
Торели каза:
— Вие нищо не разбирате от бизнес, жалки скитници и вагабонти! Когато изляза оттука, аз ще занеса долу този лист и…
Всичко стана толкова бързо, че последната му дума изригна като експЛозия. Краката му излетяха напред във въздуха. С голям трясък той се приземи на пода и посегна напред с тлъстите си ръце. Той чу как издрънча капакът на печката.
— Крадци! — изпищя той. Кръвта нахлу в лицето и врата му. — Ах вие, крадци, плъхове, кучета, дайте ми листа!
Пайлън, който стоеше пред него, погледна изумено.
— Лист? — учтиво попита той. — За какъв лист говори той с такава страст?
— Договорът за продажба! Собствеността ми! О, аз всичко ще разправя на полицията!
— Не си спомням никакъв лист — каза Пайлън. — Пабло, знаеш ли за какъв лист приказва той?
— Лист ли? — учуди се Пабло. — За какъв лист говори? Лист от вестник? Или лист цигарена хартия? Пайлън продължи да пита наред:
— А ти да знаеш нещо, Джони Пом-пом?
— Аз мисля, че тоя човек сънува — каза Джони Пом-пом.
— Джизъс Мария? Виждал ли си някакъв лист?
— Струва ми се, че той е пиян — каза Джизъс Мария с тон на отвращение, — А още е толкова рано да се напива човек!
— Джо Портаджи?
— Аз не бях тук — заяви Джо. — Аз току-що влизам.
— Пирате?
— Той нямаше никакъв лист — обърна се Пирата към кучетата. — Нали?
Пайлън се обърна отново към Торели, който беше съвсем близо до апоплектичен удар.
— Ти имаш грешка, приятелю! Отначало си помислих, че може би аз греша, но сам виждаш, че никой освен тебе не го е виждал. Можеш ли ме упрекна, ако кажа, че изобщо не е имало лист? Слушай, няма ли да е по-добре за тебе да отидеш да си полегнеш малко?
Торели беше твърде поразен, за да крещи повече. Те го обърнаха, помогнаха му да излезе от вратата и побързаха да го изпратят до пътя, потънал цял в ужаса на поражението си.
И тогава те погледнаха към небето и се зарадваха, защото слънцето отново воюваше с мъглата и този път си бе прокарало цяла пътека. Приятелите не влязоха в къщата. Те щастливо насядаха на верандата.
— Двайсет и пет долара! — каза Пайлън. Чудя се какво е направил с толкова пари!
След като слънцето спечели престрелката, то неудържимо изтласка мъглата от небето. Дъските на верандата се стоплиха и мухите запяха в светлината. Приятелите бяха изтощени.
— Много завързана бе тая работа — каза слабо Пабло. — Дани не трябва да прави такива неща.
— За да обезщетим Торели, ще трябва да купуваме всичкото си вино от него — каза Джизъс Мария.
Една птичка кацна на розовия храст и изпърха с опашка. Новите кокошки на мисис Моралес непринудено запяха химн за слънцето. Кучетата се протягаха в предния двор и едно друго гризяха опашките си.
Приятелите чуха стъпки по пътя, погледнаха и се изправиха с гостоприемни усмивки. Дани и Тито Ралф минаха през портата и всеки от тях носеше по две тежки торби. Джизъс Мария се стрелна в къщи и изнесе бурканите. Приятелите забелязаха, че Дани изглежда малко уморен, когато поставяше шишетата на верандата.
— Човек три пъти ще се изпоти, докато качи този баир — каза Дани.
— Тито Ралф! — извика Джони Пом-пом. — Аз чух, че са те вкарали в затвора.
— Избягах пак — каза мрачно Тито Ралф. — Ключовете бяха още у мене.
Бурканите забълбукаха, пълни догоре. Приятелите отрониха по една тежка въздишка, облекчени, че всичко беше вече минало.. Пайлън отпи една голяма глътка.
— Дани — каза той, — тази свиня Торели дойде тук заранта и взе да ни лъже. Показа ни някакъв лист — рече, че ти си го подписал.
Дани се учуди.
— Къде е този лист? — попита той.
— Ние разбрахме, че лъже — продължи Пайлън, — затова изгорихме листа. Ти не си подписвал такъв лист, нали?
— Не — каза Дани и пресуши буркана си.
— Хубаво щеше да бъде, ако имахме нещо за ядене — забеляза Джизъс Мария.