Ето, това беше празненство, на което би трябвало да бъдете! Винаги след това, когато някой заговореше с възторг за празненства, друг някой положително казваше с благоговение: „А ти бил ли си на празненството у Дани?“ И ако първият не беше някой пришълец, той не можеше да не е бил там. Това беше истинско празненство! Никой никога не се опита да устрои по-хубаво от него! Такова нещо е немислимо, защото само за два дни празненството у Дани се издигна над всяко възможно сравнение с всички други празненства. Кой ли мъж се прибра тази нощ без няколко славни драскотини и синини? Никога не е имало толкова боеве; не боеве между двама души, а ревящи битки, които се разразяваха между цели купища хора, където всеки се бие за себе си.
О, смехът на жените! Тънък, висок, крехък като порцелан! О, женските викове на протест, които се чуваха от дерето! Отец Рамон беше напълно изумен и не можеше да повярва на изповедите през следващата седмица. Цялата щастлива душа на Тортила Флет се изтръгна от въздържанието си и отлитна нагоре в едно възторжено единение. Те танцуваха така здраво, че подът поддаде в единия ъгъл. Акордеоните свиреха толкова силно, че оттогава винаги си останаха нещо повредени, като куци коне.
А Дани? Тъй както празненството беше над всяко сравнение, така и Дани нямаше съперник като причина и средище на празненството, И ако занапред някой хлапак каже някога с възбуда: „Видя ли ме? Видя ли ме, като поканих на танц оная черна вещица? Видя ли ни как се въртяхме като котараци?“, то към него веднага ще се обърнат нечии стари, умни, смъртоносни очи. Нечий преситен глас, познал границата на човешките възможности, тихо ще попита: „А ти видя ли Дани на онова празненство?“
Някога някой историк ще напише студена, суха, плесенясала История на Празненството. Той ще се спре на оня миг, когато Дани предизвика и нападна с един крак от маса всички събрали се мъже, жени и деца. Той може да заключи: „Често в умиращия организъм се забелязва необикновена издръжливост и сила.“ А когато се спре на свръхчовешката любовна дейност, която Дани разви през онази нощ, същият този историк, без да му трепне ръката, ще напише: „Когато живият организъм е нападнат, цялата му останала мощ, изглежда, се насочва към продължението на рода.“
Но аз ще кажа, а и хората от Тортила Флет ще кажат: „Я върви по дяволите! Дани беше мъж!“
— Никой не е държал точна сметка, а и никоя дама естествено след това не би признала доброволно, че е била пренебрегната; така че възхваляваната мъжественост на Дани може би е малко преувеличена. Ако и една десета от нея е вярна, тя пак би била преувеличение за който и да е жив човек.
Когато Дани влезе, последва необуздана лудост. В Тортила Флет страстно се твърди, че Дани сам е изпил три галона вино. Трябва все пак да припомним, че сега Дани е бог. След няколко години галоните ще станат трийсет. След двайсет години ще се разправя, че облаците пламнали и написали на небето с огромни букви: Дани, че от луната капела кръв, че митичният вълк, на който се крепи светът, пророчески завил от планините на Млечния път.
Постепенно някои от онези, които не бяха заквасени със здравата закваса на Дани, почнаха да бледнеят, да се завалят, да пълзят под масата. Ония, които останаха, почувствуваха липсата им и започнаха да викат още по-силно, да се бият още по-злобно, да танцуват още по-лудо. В Монтерей моторите на пожарните коли бяха запалени и пожарникарите в техните червени метални каски и мушами мълчаливо стояха на местата си и чакаха.
Нощта бързо минаваше, а Дани още ревеше на празненството.
Това, което се случи, е потвърдено от много свидетели, мъже и жени. И макар стойността на свидетелските им показания да е понякога оспорвана на основание на факта, че те са изпили тридесет галона вино и една бъчонка картофено уиски, тези хора са напълно единодушни по основните въпроси. Седмици минаха, преди да се оформи цялата история. Един казваше едно, друг — друго. Но постепенно описанието се изясни в оня разумен вид, който има сега и който винаги ще има.
Дани — казват хората от Тортила Флет — неудържимо започнал да променя вида си. Той станал по-голям и по-страшен. Очите му светели като автомобилни фарове. Имало нещо ужасно в него. Той се изпъчил посред своята стая. Държал в дясната си ръка крак от маса и дори кракът бил станал по-голям. Предизвиквал целия свят.
— Кой ще се бие с мене? — викал той. — Има ли някой на тоя свят, който не се страхува?
Хората се страхували. Този крак от маса, толкова зловещ и толкова насъщен, всявал ужас у всекиго. Дани го размахвал назад-напред. Акордеоните въздъхнали и замрели. Танците спрели. Стаята се вледенила и тишината ревяла във въздуха като разгневен океан.