Преди още да се появи шествието, приятелите на Дани лежаха във високата трева, която ограждаше гробището. Службата беше кратка, военна. Ковчегът бе спуснат, пушките изгърмяха, тръбата изсвири заря и при нейния звук Енрике, Пухчо, Пахарито, Рудолф и сеньор Алек Томпсън обърнаха назад главите си и завиха. Пирата се гордееше с тях в този момент!
Всичко свърши твърде скоро. Приятелите бързо побягнаха обратно, за да не ги видят хората.
И все пак на път за в къщи те минаха покрай безлюдната къща на Торели. Пайлън се намъкна през прозореца и изнесе два галона вино. После бавно се върнаха в тихата къща на Дани. Тържествено напълниха бурканите и отпиха.
— Дани обичаше вино — казаха те, — Дани се радваше, когато има малко вино.
— Следобедът мина и дойде вечерта. Всеки от тях си сърбаше от виното и скиташе в миналото. В седем часа засраменият Тито Ралф влезе с кутия пури, които бе спечелил на едно стрелбище. Приятелите запазиха по една пура, изплюха се и отвориха втория галон. Пабло опита няколко тона от песента „Тули пан“, да види дали му е добър гласът.
— Корнилия Руис е сама днес — каза замислено Пайлън.
— Може би ще бъде редно да изпеем няколко ТЪЖНИ песни — каза Джизъс Мария.
— Но Дани не обичаше тъжни песни — настоя Пабло. — Той обичаше от ония, бързите, за горещите жени. Всички мрачно кимнаха.
— Да, Дани беше цар с жените!
Пабло започна втория куплет на „Тули пан“, Пайлън му помогна малко, а към края и другите запригласяха.
Когато песента свърши, Пайлън смукна от пурата си, но тя беше загаснала.
— Тито Ралф — каза той, — защо не донесе китарата, та да си попеем по-хубаво?
Той пак запали пурата си и хвърли кибритената клечка.
Малката горяща пръчица падна на един стар вестник край стената. Всички наскачаха и почнаха да тъпчат пламъците, но изведнъж бяха осенени от една божествена мисъл и пак се върнаха по местата си. Те се спогледаха и се усмихнаха с мъдрата усмивка на безсмъртните и обезнадеждените. Като насън виждаха как пламъкът трепти и почти угасва, а после отново се издига. Видяха го как цъфти по тапетите. Така чрез малките външни причини се намесват самите богове. Мъжете се усмихваха, докато тапетите горяха и огънят подхвана сухата дървена стена.
Така трябваше да свърши, о, мъдри приятели на Дани! Нишката, която ви свързваше, е скъсана. Магнитът, който ви привличаше, е изгубил силата си. Някой чужд човек ще вземе къщата, някой безрадостен роднина на Дани. По-добре този символ на свято приятелство, този хубав дом на празненства и боеве, на любов и утеха да умре тъй, както умря Дани, с едно последно славно и безнадеждно предизвикателство към боговете.
Те седяха и се усмихваха. А пламъкът се издигаше до тавана, прониза покрива и забоботи навън. Чак тогава приятелите на Дани станаха от столовете и като сомнамбули излязоха през вратата.
Пайлън, който извличаше облага от всеки урок, прибра остатъка от виното със себе си.
От Монтерей пропищяха сирени. Пожарните коли зареваха по нанагорнището на втора скорост. Фаровете играеха между дърветата. Когато пожарната команда пристигна, къщата представляваше едно огромно и тъпо огнено копие. Маркучите заляха с вода дърветата и храстите, за да не позволят на пожара да се разрасне.
Между събралите се жители на Тортила Флет приятелите на Дани стояха като омагьосани и гледаха, докато най-после от къщата остана една купчина черна, димяща пепел. Тогава пожарните коли се обърнаха и заслизаха от хълма.
Жителите на Тортила Флет се стопиха в мрака. Приятелите на Дани още стояха и гледаха димящите развалини. Те се спогледаха странно, после пак се взряха в изгорялата къща. А след малко се обърнаха и бавно се отдалечиха, всеки сам по своя път.