— Само че да е хубаво вино: — вметна Пабло, — а не киселаш като оня, дето го донесе последния път!
— Не съм плащал за него — каза Пайлън. — Някой го беше скрил в тревата край танцувалния салон. Какво искаш от вино, което си намерил в тревата?
Седяха и с безразличие махаха ръце, за да пъдят мухите.
— Вчера Корнилия Руис намушила черния мексиканец — забеляза Пайлън.
С леко любопитство Пабло вдигна вежди.
— Имало е бой, така ли? — попита той.
— О, не! Черния не знаел, че Корнилия вчера си е хванала нов. Опитал се да влезе. Тогава Корнилия го намушила.
— Той е трябвало да знае — каза Пабло поучително.
— Бил долу, в града, когато Корнилия си хванала новия. Черния само се опитал да влезе през прозореца, когато тя заключила вратата.
— Черния е глупак — каза Пабло. — Заклала ли го е?
— О, не! Само го ръгнала в ръката. Корнилия не била много ядосана. Тя просто не искала Черния да влезе.
— Корнилия не е твърде добродетелна — каза Пабло. — Но все пак тя вече десет години прави литургии за упокой на баща си.
— Той има нужда от тях — забеляза Пайлън. — Беше лош човек, макар и да не бе лежал в затвора, а и никога не ходеше да се изповядва. Когато старият Руис умирал, свещеникът отишъл да го изповяда и оня си признал всичко. Корнилия разправя, че свещеникът на излизане бил бял като вар. Но после свещеникът казваше, че не вярва и половината на това, което Руис изповядал.
С котешка ловкост Пабло уби една муха, кацнала на коляното му.
— Руис винаги е бил лъжец — каза той. — Душата му има нужда от много литургии. Но ти мислиш ли, че една литургия ще хване, щом парите за нея идват от джобовете на мъже, които са преспивали в къщата на Корнилия?
— Литургията си е литургия — рече Пайлън. — Ако някой ти продава чаша вино, не те пита откъде си взел парите. Също така и господ не се интересува откъде иде литургията. Той просто обича да има литургия, както ти обичаш да имаш вино. Отец Мърфи все ходеше за риба и светото писание месеци наред миришеше на скумрия, но от това не стана по-малко свято. Тия работи са за свещениците, ние няма какво да си блъскаме главите с тях. Сега се чудя отде да намеря няколко яйца. Не ще да е зле да имаме по едно яйце, а?
Пабло си нахлупи шапката над очите да не му блести слънцето.
— Чарли Милър ми каза — рече той, — че Дани ходел с Роза Мартин, оная от рода на Портаджи. Пайлън се надигна разтревожен.
— Може би това момиче иска да се ожени за Дани? Тия Портаджи все им се ще да се женят и много обичат парите. Та ако те се оженят, Дани ще ни заяде за наема. Тая Роза ще иска нови рокли. Всички жени са такива. Знам ги аз!
Пабло също изглеждаше обезпокоен.
— Може би, ако ние поговорим с Дани… — предложи той.
— Дани сигурно има яйца — каза Пайлън. — Кокошките на мисис Моралес добре носят.
Те си обуха обущата и бавно тръгнаха към къщата на Дани. Пайлън се наведе, вдигна лъскавото капаче на бирена бутилка, изпсува и го хвърли.
— Някой мръсник го е сложил нарочно — каза той, — за да се лъжат хората, че е монета!
— Аз го видях още снощи — каза Пабло. Той погледна в един съседски двор, където зелената царевица вече узряваше, и реши, че това трябва да си го има наум.
Дани седеше на предната веранда, до розовия храст, и си мърдаше палците на краката, за да гони мухите.
— Здравейте, амигос! — поздрави ги той равнодушно.
Седнаха до него и си свалиха шапките и обущата. Дани извади торбичка тютюн и няколко вестника и ги даде на Пайлън. Пайлън погледна едва ли не стъписан, но не възрази.
— Корнилия Руис намушкала черния мексиканец — каза той.
— Чух за това — отвърна Дани. Пабло заговори кисело.
— Това са жените. Не останаха вече свестни между тях.
— Опасно е да се ходи с жени — продължи Пайлън. — Чух, че имало една от младите Портаджи, тук в Тортила Флет, която можела да навлече на всеки мъж такова нещо, та да я помни цял живот, щом като е бил толкова глупав сам да си го потърси!
Пабло възмутено зацъка с език. Той протегна ръце напред.
— И какво ни остава тогава? — попита той. — Щом нямаш в никого доверие!
Те гледаха Дани в лицето, но там не се изписа никаква тревога.
— Момичето се казва Роза — рече Пайлън. — Но не искам да й кажа второто име.
— Аха, ти говориш за Роза Мартин — забеляза Дани без особен интерес, — Добре де, какво можеш да очакваш от един Портаджи?
Другите двама въздъхнаха с облекчение.
— Как са кокошките на мисис Моралес? — между другото запита Пайлън.
Дани тъжно поклати глава.
— Умряха до една. Мисис Моралес беше засадила малко фасул в саксии и саксиите се спукаха. Тя даде фасула на кокошките, а кокошките взеха, че умряха до една.