Гембъл запали пура и небрежно подпря скъпата си запалка на малката месингова табела, уведомяваща, че пушенето е забранено.
— Ето това е проблемът с тези технологични боклуци… Днес си император, утре си кравешко лайно. Изобщо не трябваше да се захващам с този скапан бизнес.
— Добре, ако те интересуват единствено парите, имай предвид, че „Трайтън“ е водеща технологична компания в света, която генерира повече от два милиарда печалба на тримесечие — изстреля Роу от упор.
— А утре ще е кравешко лайно. — Гембъл изгледа Роу косо, с пълен с отвращение поглед и издуха дима.
Сидни Арчър се прокашля.
— Не и ако станеш собственик на „Сайбърком“, Нейтън. — Гембъл се обърна към нея и я изгледа. — В такъв случай ще си на върха и следващото десетилетие, а печалбите ти могат да се утроят за пет години.
— Наистина ли? — Гембъл не изглеждаше убеден.
— Права е — добави Роу. — Трябва да разбереш, че никой досега не е създавал софтуер и съответната комуникационна периферия, които да позволяват на потребителя да се възползва изцяло от възможностите, които предлага Интернет. Сега засега всички тъпчат на едно място и се чудят как да постигнат това. „Сайбърком“ успя. Ето защо наддаването беше толкова ожесточено. Истинска война. Сега ние имаме възможност да сложим край на тази война и трябва да го направим, ако не искаме да сме сред победените.
— Не искам да ровят в архивите ми. Точка по въпроса. Ние сме частна компания, чиито акции не се продават свободно на борсата. Аз съм най-големият акционер, а парите са си пари. — Гембъл се вторачи в пространството между Сидни и Роу.
— Те ще бъдат твои партньори, Нейтън — каза Сидни. — Няма просто да приберат парите и да си отидат както при другите подобни сделки. Акциите на „Трайтън“ наистина не се търгуват свободно, така че те не могат да отидат в Комисията по ценните книжа и да вземат оттам информацията, която им е нужна. Това, което искат, е напълно резонно. От другите кандидати искаха същото.
— Показа ли им последното ми финансово предложение?
— Да.
— И?
— Бяха впечатлени, както се очакваше, и повториха изискването си да се запознаят с финансовото и оперативното състояние на компанията. Ако се съгласим, ако подсладим малко цената и предложим още по-добри условия при финализиране на сделката, мисля, че ще успеем.
Лицето на Гембъл почервеня и той скочи на крака.
— Никоя компания не може да кацне и на малкия ми пръст, а тези нещастници от „Сайбърком“ искат да ме проверяват!?
Роу въздъхна дълбоко.
— Нейтън, това е формално. Те няма да имат никакви проблеми с „Трайтън“ и двамата с теб го знаем много добре. Просто трябва да им дадем информацията. Имаме я. „Трайтън“ е в по-добро състояние отвсякога. — Беше видимо ядосан. — Джейсън Арчър приключи с реорганизацията и се справи чудесно. Цял склад, пълен с хартия! Още не мога да повярвам! — Погледна Гембъл с презрение.
— Ще ти напомня, в случай че си забравил, Роу, че бях твърде зает с правенето на пари, за да се занимавам с някакъв си склад с хартия. Единствената хартия, която ме интересува, е зелена на цвят.
Роу не му обърна внимание.
— Благодарение на това, което свърши Арчър, ще можем да представим информацията много бързо.
Гембъл го изгледа кръвнишки.
— Така ли? — След това се намръщи на Сидни. — Ще ми обясни ли някой защо в такъв случай Арчър не присъства на тази среща?
Сидни пребледня и за първи път умът й отказа.
— Ами…
Намеси се Роу.
— Джейсън си взе няколко дни отпуск.
Гембъл разтри слепоочията си.
— Добре, обадете му се по телефона и вижте какво е положението. Може би ще трябва да дадем на „Сайбърком“ някаква информация, но не желая да им показвам неща, които не трябва да виждат. Ами ако сделката се провали? Тогава какво? — Огледа гневно масата.
Сидни заговори спокойно:
— Нейтън, екип от адвокати ще прегледа внимателно всеки документ, преди да го предостави на „Сайбърком“.
— Добре, добре. Питам има ли човек, който познава документацията по-добре от мъжа й? — Гембъл се обърна към Роу в очакване на отговор.
Роу сви рамене.
— За момента няма.
— Тогава му се обадете по телефона.
— Нейтън…
Гембъл го прекъсна.
— За бога, Куентин, не мога ли като председател на борда на компанията да поискам доклад за състоянието й от неин служител? И защо изобщо си е взел отпуск, когато сделката със „Сайбърком“ е толкова напреднала? — Гембъл извърна глава към Сидни. — Не мога да кажа, че съм във възторг, че съпрузи работят по една и съща сделка, но ти си най-добрата адвокатка по този тип дела.