— Благодаря.
— Не ми благодари, защото сделката още не е приключила. — Гембъл седна и издуха дим от пурата си. — Да се обадим на мъжа ти. У дома ли си е?
Сидни премигна бързо и също седна.
— В момента не е.
Гембъл погледна часовника си.
— Кога ще бъде?
Сидни потри брадичката си замислено.
— Не съм сигурна. Опитах се да се свържа с него през последната почивка, но го нямаше. У дома, искам да кажа.
— Добре, опитай пак.
Сидни се втренчи в него. Изведнъж се почувства съвсем сама в голямата зала. Въздъхна и подаде дистанционното на телевизора на Пол Брофи, млад съдружник на фирмата й от клона в Ню Йорк. По дяволите, Джейсън, надявам се наистина да си уредил новата работа, защото май ще имаме нужда от нея, скъпи.
Вратата на залата се отвори и се появи секретарката.
— Мисис Арчър, извинете, че ви прекъсвам, но… има ли някакъв проблем със самолетните ви билети?
Сидни я изгледа озадачено.
— Не знам да има проблем, Джен, защо?
— Търсят ви от авиокомпанията. По телефона.
Сидни извади билетите от куфарчето си и бързо ги прегледа. След което вдигна поглед към Джен.
— Трябва само да потвърдя връщането си. Защо ще ме търсят за това?
— Можем ли да продължим? — прогърмя гласът на Гембъл.
Джен се прокашля, погледна Нейтън Гембъл смутено и продължи да говори на Сидни:
— Искат да говорят с вас. Може би са прекратили полетите за деня. Вали от три часа.
Сидни взе друго дистанционно и натисна едно копче. Автоматичните щори, закриващи стъклената стена, бавно се отвориха.
— Боже! — възкликна Сидни ужасено, втренчена в тлъстите снежинки, които се сипеха от небето. Бяха толкова много, че не се виждаше сградата на отсрещната страна на улицата.
Пол Брофи я погледна.
— Сид, все още държим онзи апартамент на Парк Авеню, така че можеш да останеш, ако се наложи. — Поколеба се. — Може би ще успеем и да хапнем нещо на вечеря. — В погледа му се появи тиха надежда.
Сидни седна уморено, без да го погледне.
— Не мога — поклати глава тя. За малко да каже, че Джейсън не е в града, но се усети на време. Умът й заработи трескаво. Гембъл явно нямаше да се откаже. Би могла да се обади у дома и да потвърди това, което вече знаеше, че Джейсън не е там. Биха могли да отидат заедно на вечеря, тя да се измъкне тихомълком и да започне да звъни в Лос Анджелис, като започне от централата на „Алегра“. Оттам биха могли да я свържат с Джейсън, той да задоволи любопитството на Гембъл, а с малко повече късмет тя и мъжът й биха могли да се отърват само с наранено его и начална фаза на стомашна язва. Ако пък летището наистина беше затворено, би могла да вземе последния бърз влак за Вашингтон. Пресметна времето за пътуване. Трябваше да се обади в детската градина. Карин би могла да вземе Ейми със себе си у дома. В най-лошия случай щеше да преспи там.
— Мисис Арчър, ще се обадите ли?
Сидни се сепна.
— Извинявай, Джен, свържи ме тук, моля те. И… виж дали ще можеш да ме качиш на последния експрес, ако летището е затворено.
— Да, разбира се.
Джен затвори вратата. След секунда върху телефонния апарат замига червена светлина. Сидни вдигна слушалката.
Пол Брофи извади видеокасетата и на екрана се появи телевизионна програма. Гласовете изведнъж изпълниха залата и той натисна копчето за спиране на звука. Отново настъпи тишина.
Сидни опря слушалката до ухото си.
— Сидни Арчър. С какво мога да ви помогна?
Гласът на жената от другата страна на линията беше малко колеблив, но някак странно успокояващ.
— Името ми е Линда Фриман и работя в „Уестърн Еърлайнз“. Получих този номер от офиса ви във Вашингтон.
— „Уестърн“? Сигурно има някаква грешка. Билетът ми е за „Ю Ес Еър“. — Сидни поклати глава. Глупава грешка. И без това й се бе събрало много.
— Мисис Арчър, вие ли сте съпругата на Джейсън У Арчър, живеещ на Морган Лейн шестстотин и единайсет, окръг Джеферсън, Вирджиния?
Объркването на Сидни пролича в гласа й. Отговори машинално.
— Да. — Когато изрече думата, цялото й тяло замръзна.
— Господи! — прокънтя гласът на Пол Брофи.
Сидни се обърна рязко към него. Всички погледи бяха насочени към телевизора. Тя се обърна бавно нататък. Не забеляза надписа „Специално съобщение!“, който мигаше най-отгоре, нито пък субтитрите за глухи, които минаваха като лента в долния край, докато кореспондентът разказваше за трагичния инцидент. Очите й бяха приковани към димящите почернели останки на самолета. Припомни си физиономията на Джордж Биърд, тихият му, доверителен глас. Имало е самолетна катастрофа.