Каплан се приближи бавно до наетата кола. Нивата скоро щеше да разцъфти като през пролетта — червени флагчета и сигнални светлини щяха да осеят околността, за да обозначат мястото на останките. Тъмнината се спускаше бързо. Каплан започна да духа замръзналите си ръце, за да ги стопли. В колата го очакваше термос топло кафе. Надяваше се уредът, който записваше данните за полета или така наречената „черна кутия“ — макар в действителност да беше ярко оранжева, — наистина да се окаже издръжлива колкото би трябвало. Това беше последен, усъвършенстван модел, който записваше 121 параметъра на полета — тези данни щяха да кажат много за причините, довели до гибелта на самолета. При модел L800 черната кутия, както и устройството, което записваше гласовете на пилотите, се намираха в тавана на самолета, отзад, между двете кухни. Досега такъв самолет не бе катастрофирал толкова жестоко и сега щеше да проличи доколко „кутиите“ са издръжливи.
Джордж Каплан се изкачи на едно малко възвишение и замръзна. В бързо спускащия се здрач на около три метра от него стоеше висок, почти двуметров мъж — тъмни очила скриваха базалтово сините очи, раменете му бяха широки и силни, краката напомняха телеграфни стълбове и въпреки лекото отпускане в кръста човек би си помислил, че е бивш професионален футболист. Стоеше с ръце в джобовете.
Каплан присви очи.
— Лий?
Специален агент Лий Сойър от ФБР пристъпи напред. Двамата си стиснаха ръцете.
— Здрасти, Джордж.
— Какво, по дяволите, правиш тук?
Сойър огледа околността и пак се обърна към Каплан.
Ъгловатото му лице имаше изразителни, пълни устни. Оредяващата черна коса беше посребрена. Високото чело и тънкият, леко кривнат вдясно нос, спомен от минали премеждия, както и огромният ръст вдъхваха респект.
— Когато американски самолет се разбие на американска територия вследствие на саботаж, както изглежда, ФБР не може да не прояви интерес, Джордж. — Лий Сойър изгледа Каплан красноречиво.
— Саботаж? — попита Каплан изненадано.
Сойър кимна към отломките.
— Проверих данните на метеоролозите. Не е имало нищо, което да предизвика подобно нещо, а и самолетът е бил съвсем нов.
— Това не означава саботаж, Лий. Все още е рано да се каже със сигурност. Вероятността може да е едно на милион, но не е изключено причината да е грешка на пилотите.
— Джордж, открихме част от самолета, която представлява голям интерес за нас. Бих искал да я огледаш много внимателно.
Каплан изсумтя.
— Ще мине доста време, докато изровим всичко от този кратер. Както виждаш, повечето отломки могат да се вдигнат с една ръка.
При отговора на Сойър коленете на Каплан сякаш омекнаха.
— Това, за което говоря, не е в кратера. И е доста голямо. Дясно крило и двигател. Открихме го преди около половин час.
Каплан остана неподвижен цяла минута, вторачил широко отворени очи в безизразната физиономия на Сойър. Специалният агент го дръпна към колата си.
Наетият буик потегли, когато потушаваха последните пламъци. Тъмнината скоро щеше да обгърне десетметровата яма, превърнала се в гроб за сто осемдесет и едно човешки същества.
10.
Реактивният Гълфстрийм набраздяваше небето със сребриста ивица. Луксозният салон напомняше фоайе на скъп хотел — дървени ламперии, кафяви кожени кресла, добре зареден бар, барман и всичко останало. Сидни Арчър се бе свила в едно от огромните кресла и стискаше клепачи. На челото й бе поставен студен компрес. Когато най-накрая махна компреса и отвори очи, имаше вид на упоена — подпухнали клепачи, забавени движения. А не бе вземала лекарства, нито пък се бе възползвала от асортимента на бара. Умът й беше блокирал — днес съпругът й бе загинал при самолетна катастрофа.
Огледа се. Куентин Роу й бе предложил да лети с него със самолета на корпорацията. В последния момент, сякаш за да увеличи болката й, Гембъл бе решил да дойде с тях. Сега той беше в частния си салон, в задната част на самолета. Сидни се надяваше да си остане там през цялото време. Вдигна глава и забеляза, че Ричард Лукас, шефът на вътрешната охрана на компанията, я наблюдава внимателно.
— Спокойно, Рич — каза Куентин Роу, когато мина пред него и се приближи до Сидни, за да седне до нея. — Е, как си? — попита той тихо. — Имаме малко валиум на борда. Заради Нейтън.