Челюстта на Либерман увисна от изумление. Пръстите му се вкопчиха в подлакътниците на седалката. Когато носът на самолета се насочи вертикално надолу, той изпита чувството, че се намира в някакво абсурдно влакче на ужасите. За нещастие Артър Либерман щеше да остане жив до последната секунда, когато самолетът се удари в твърдата земна повърхност. Напускаше света на живите няколко месеца преди предвижданията и не в съответствие със собствения си план. Преди последното, окончателно приземяване на машината от устните му се изтръгна една-единствена дума. Писъкът му се извиси над всички ужасяващи звуци, които отекнаха в пътническата кабина.
— Неее!
2.
Джейсън Арчър, с изпоцапана колосана риза и изкривена вратовръзка, се бореше със съдържанието на купищата картонени кутии. До него имаше портативен компютър. От време на време спираше, вземаше поредния лист и с помощта на ръчен скенер вкарваше съдържанието му в компютъра. По носа му се стичаше пот. Складът, в който се намираше, беше горещ и мръсен. Изведнъж някъде от голямото пространство долетя вик.
— Джейсън? — Чу приближаващи стъпки. — Джейсън? Тук ли си?
Джейсън бързо затвори кутията пред себе си, затвори капака на компютъра и го мушна в една пролука между купчините. След няколко секунди се появи Куентин Роу — около метър и седемдесет, слаб, с тесни рамене. На челото над голобрадото му лице бяха закрепени елегантни елипсовидни очила. Дългата му руса коса бе привързана на конска опашка. Беше облечен небрежно — избелели джинси и бяла памучна риза. От джобчето й стърчеше антена на клетъчен телефон. Беше мушнал ръце в задните си джобове.
— Минавах насам и реших да се отбия. Как върви?
Джейсън стана и протегна длъгнестото си мускулесто тяло.
— Върви, Куентин. Върви.
— Сделката със „Сайбърком“ напредва. Искат финансовите условия възможно най-бързо. Още колко време смяташ, че ще ти е необходимо?
Въпреки небрежния си вид Роу изглеждаше разтревожен. Джейсън хвърли поглед към купчините кутии.
— Поне седмица. Най-много десет дни.
— Сигурен ли си?
Джейсън кимна и старателно избърса ръцете си, после погледна Роу.
— Няма да те проваля, Куентин. Знам колко важна е тази сделка за теб. За всички нас.
Чувството за вина бодна Джейсън между плешките, но изражението на лицето му остана неразгадаемо. Роу сякаш се поуспокои.
— Няма да забравим усилията ти, Джейсън. Това тук и резервните записи на лента. Гембъл беше силно впечатлен, доколкото е в състояние да разбере тези неща.
— Според мен това ще се помни дълго — съгласи се Джейсън.
Роу огледа склада с удивление.
— Като си помислиш само, че съдържанието на целия този склад може да се побере на няколко дискети… Какво разхищение.
Джейсън се ухили.
— Е, Нейтън Гембъл не е сред най-добрите компютърни специалисти на света. — Роу изсумтя презрително. — Инвестициите му — продължи Джейсън — генерираха много документи, Куентин, само че човек не може да спори с успеха. Този човек наистина направи много пари през годините.
— Точно това имах предвид, Джейсън. То е единствената ни надежда. Гембъл разбира от печелене на пари. След сделката със „Сайбърком“ всички останали ще са джуджета в сравнение с него. — Роу погледна Джейсън Арчър с възхищение и добави: — След като свършиш тази работа, те очаква голямо бъдеще.
Очите на Джейсън придобиха мек отблясък и той се усмихна на колегата си.
— И аз си мисля същото.
Джейсън Арчър се качи в джипа, „Форд Експлорър“, и целуна жена си, седнала зад волана. Сидни Арчър беше висока и руса. След раждането на дъщеря им чертите на лицето й се бяха омекотили. Тя наклони глава назад. Джейсън се обърна и се усмихна — двегодишната Ейми спеше непробудно в бебешката седалка, здраво стиснала Мечо Пух в юмручето си.
— Уморила се е — отбеляза Джейсън и развърза вратовръзката си.
— Както всички нас — отвърна Сидни. — Мислех си, че работата на половин ден в адвокатска фирма ще е песен, само че не е, защото това, което нормално се върши за седмица, сега трябва да се смести в три дни.
Тя поклати уморено глава и подкара по улицата. Зад тях се издигаше световната централа на „Трайтън Глоубъл“ — работодател на съпруга й и безспорен световен лидер в компютърните технологии, от изграждането на глобални компютърни мрежи до детските образователни програми.
Джейсън стисна нежно ръката на жена си.
— Знам, Сид. Знам, че ти е трудно. Скоро обаче ще стане нещо, което ще ти даде възможност да зарежеш работата завинаги.