Един възпълен мъж се завъртя на стола и застана с лице към него. Масивно червендалесто лице, светлосини очи, превърнати в тънки цепки от увисналите клепачи, и най-гъстите вежди, които Сойър някога бе виждал. Косата му беше гъста и побеляла, носът — широк, а върхът му беше дори още по-червен. За момент Сойър си помисли, че е попаднал при Дядо Коледа.
Мъжът стана от стола си и силният му глас, който изпълни стаята, разсея всякакви подобни мисли.
— Агент Сойър, аз съм Уолтър Бърнс, заместник-председател на борда на Федералния резерв.
Сойър пристъпи напред и стисна месестата му ръка. Бърнс беше висок колкото него, метър и осемдесет, но тежеше поне с трийсет килограма повече. Посочи стол и Сойър седна. Домакинът се върна на мястото си и Сойър забеляза, че движенията му са плавни, както на повечето пълни хора.
— Благодаря, че ме приехте, сър.
Бърнс го изгледа с пронизващите си очи.
— Да разбирам ли намесата на вашата институция като знак, че самолетът не е паднал поради механичен или друг подобен проблем?
— Проверяваме всички възможни версии. В момента нищо не е изключено, мистър Бърнс. — Лицето на Сойър беше безизразно.
— Името ми е Уолтър, агент Сойър. Тъй като и двамата сме част от системата, наречена федерално управление, мисля, че ни е позволено удоволствието да си говорим на „ти“.
Сойър се усмихна.
— Моето име е Лий.
— С какво мога да ти бъда полезен, Лий?
Леденият дъжд забарабани по прозорците и сякаш изведнъж стана студено. Бърнс отиде до камината и кимна на Сойър да премести стола си там. Хвърли в огъня няколко цепеници, които извади от месингова кофа, а Сойър отвори бележника и прегледа записките си.
— Истината е, че малцина извън финансовите кръгове знаят с какво точно се занимава Федералният резерв.
Бърнс разтри едното си око и на Сойър му се стори, че се киска.
— Ако бях хазартен тип, щях да се обзаложа, че половината от населението на страната няма представа за съществуването на системата на Федералния резерв и че девет от всеки десет души нямат понятие какви функции изпълнява. Трябва да призная, че намирам тази липса на популярност за много приятна.
Сойър се замисли, после се наведе към по-възрастния мъж и попита направо:
— Кой би спечелил от смъртта на Артър Либерман? Не в личен план, а от професионална гледна точка, като председател на Федералния резерв.
Очите на Бърнс се разшириха и от цепки се превърнаха в полукръгове — повече не можеше да ги отвори.
— Намекваш, че някой е гръмнал самолета, за да премахне Артър? Ако не възразяваш, според мен това звучи доста пресилено.
— Не казвам, че се е случило това. В момента проверяваме всички възможни версии. — Сойър говореше тихо, сякаш се страхуваше, че някой може да подслушва. — Истината е, че прегледах списъка на пътниците и твоят колега се оказа единственият висш държавен служител на борда. Ако самолетът е свален от взривно устройство, логично е да се предположи, че целта е била да бъде убит шефът на Федералния резерв.
— А не може ли да е било обикновен терористичен акт и Артър да се е оказал на борда по една случайност?
Сойър поклати глава.
— Ако наистина става дума за саботаж, не смятам, че Либерман се е оказал в самолета случайно.
Бърнс се облегна и бавно изпъна краката си към камината.
— Боже! — промърмори той и се втренчи в огъня. Двамата мълчаха близо минута.
Най-накрая Сойър се раздвижи.
— Едва ли е нужно да казвам изрично, че този разговор е крайно поверителен.
Бърнс се обърна рязко към него.
— Лий, бива ме да пазя тайни.
— Е, да се върнем на въпроса. Кой печели?
Бърнс се замисли.
— Икономиката на нашата страна е най-силната в целия свят. Накъдето тръгне Америка, натам върви и светът. Ако чужда държава, враждебно настроена към Америка, реши да навреди на икономиката й и да разтърси световните финансови пазари, може да предприеме подобно действие. Фактически резултатът ще е такъв. Не се съмнявам, че на пазара ще има сериозни сътресения, ако се разбере, че Либерман е бил убит предумишлено. — Бърнс поклати тъжно глава. — Не смятах, че ще доживея подобно нещо.