— А в страната има ли някой, който би искал той да не е между живите? — попита Сойър.
— Още от създаването на Федералния резерв витаят възможни хипотези за заговори и те звучат толкова правдоподобно, колкото и да са безсмислени, че немалко хора, сигурен съм, гледат на тях съвсем сериозно.
Сойър присви очи.
— Хипотези за заговори?
Бърнс се прокашля шумно.
— Има хора, които смятат, че Федералният резерв всъщност е инструмент на богатите фамилии по целия свят да държат бедните там, където им е мястото. Или пък че получаваме заповеди от малка група едри банкери. Чувал съм дори предположението, че сме пионки в ръцете на извънземни, които са инфилтрирани в най-високите етажи на властта. Между другото, в акта ми за раждане пише Бостън, Масачузетс.
Сойър поклати глава.
— Звучи налудничаво.
— Точно така. Като че ли икономика, в която се въртят седем трилиона долара и работят сто милиона души, може да бъде управлявана тайно от шепа магнати с костюми.
— Възможно ли е някаква група, която вярва в подобни глупости, да е убила Либерман за отмъщение или наказание?
— Ето какво… малко правителствени институции будят повече страх и неразбиране от Федералния резерв. Когато спомена тази възможност, казах, че звучи пресилено. Сега ми се струва, че първоначалната ми реакция не е била правилна. Но да свалят цял самолет…
Бърнс поклати уморено глава.
Сойър записа нещо в бележника си.
— Бих искал да науча повече за Либерман.
— Артър Либерман беше добре известен във висшите финансови кръгове. Години наред, преди да се заеме с държавна работа, беше един от най-добрите играчи на Уолстрийт. Наричаше нещата с истинските им имена и най-често беше прав в преценките си. Още когато оглави борда, направи поредица елегантни ходове, с които разтърси пазарите и показа кой е шефът. — Бърнс млъкна и хвърли още една цепеница в огъня. — Всъщност той управляваше по начина, по който бих искал да го управлявам аз, ако бях на негово място.
— Имаш ли представа кой може да наследи Либерман на поста?
Бърнс поклати глава.
— Не.
— Нещо необичайно да се е случило тук по времето, когато Либерман замина за Лос Анджелис?
Бърнс сви рамене.
— На петнайсети ноември имахме заседание на ФКСП, но то беше редовно и се проведе по график.
Сойър го погледна учудено.
— ФКСП?
— Федерална комисия по свободния пазар. Това е комисията, която формира политиката ни.
— Какво се решава на тези заседания?
— Ами… казано с две думи, седмината членове на борда на гуверньорите и директорите на пет от дванайсетте банки на Федералния резерв преглеждат нужната финансова информация и решават какво трябва да се предприеме във връзка с паричната маса и лихвените проценти.
Сойър кимна.
— Когато Федералният резерв повиши или намали лихвения процент например, цялата икономика се свива или разширява.
— Поне ние си мислим така — каза Бърнс с насмешка. — Действията ни невинаги водят до желания резултат.
— На последното заседание на комисията случи ли се нещо необичайно?
— Не.
— Можеш ли да ми кажеш съвсем общо кой какво каза на заседанието? Може би звучи неуместно, но ако открием мотив, ще е по-лесно да се доберем до този, който е извършил престъплението.
Гласът на Бърнс се издигна с цяла октава.
— Невъзможно. Разискванията на комисията са абсолютно секретни. Не мога да ги обсъждам с теб или с когото и да било друг.
— Уолтър, няма да настоявам повече, но ако на това заседание е било обсъждано нещо, което има отношение към разследването на ФБР, можеш да си сигурен, че ще се доберем до него. — Сойър се вторачи в очите му и не отмести поглед, докато Бърнс не сведе глава.
— Месец, месец и половина след заседанията се публикува кратко съобщение за разискванията, но само след като е минало следващото заседание. Резултатите, независимо дали са предприети конкретни действия, или не, се публикуват още същия ден.
— Прочетох във вестника, че Федералният резерв е оставил лихвените проценти непроменени.
Бърнс сви устни и го изгледа.
— Точно така. Не променихме лихвените проценти.
— А как всъщност ги променяте?
— Има два лихвени процента, които Федералният резерв може да регулира. Единият засяга междубанковия пазар. Има се предвид лихвата, която вземат банките, когато дават заеми на други банки, за да покрият изискванията за резервите. Когато този процент се промени, лихвите по депозитите, съкровищните бонове, ипотеките и търговските ценни книжа също се променят много скоро. Желаният лихвен процент се определя на заседанията на комисията. Тогава нюйоркската банка на Федералния резерв, чрез бюрото си за вътрешна търговия, купува или продава държавни ценни книжа, така че да ограничи или увеличи наличността на средства, достъпни за банките. По този начин тя поддържа новия лихвен процент. Наричаме го увеличаване или намаляване на ликвидността. Точно така Артър улови бика за рогата, когато стана шеф. Променяше този лихвен процент по непредвидим за пазара начин. Вторият лихвен процент, който Федералният резерв може да променя, е сконтовият. Засяга лихвата, която начислява Федералният резерв, когато дава заеми на банките. Тя обаче има ограничено значение, защото се прилага само при спешни заеми за спасяване на положението. Наричаме го „прозорец за крайни случаи“. Банките, които прибягват до това средство твърде често, стават обект на повишено внимание, защото в банковите кръгове подобно нещо се смята за признак на слабост. Поради тази причина повечето банки предпочитат да вземат заеми от други банки, макар и при малко по-висока лихва.