Имаше още едно кратко съобщение за катастрофата. Нямало нови данни за причините, но разследването продължавало. Проучвали се всички възможни версии — климатични условия, повреда, саботаж. Засега не можело да се каже нищо определено.
Сидни допи кафето, захвърли вестника и извади клетъчния телефон от чантата си. Набра номера на родителите си и известно време поприказва с Ейми, която все още се притесняваше от телефона и каза едва няколко думи. След това поговори с майка си и баща си. После прослуша съобщенията на телефонния секретар. Бяха се натрупали доста, но едно от тях се открояваше на фона на останалите: Хенри Уортън. Фирмата щедро й позволяваше да си остане у дома колкото е необходимо, за да превъзмогне тази лична трагедия. Сидни беше убедена, че и цял живот няма да й е достатъчен. Гласът на Хенри звучеше тревожно и тя знаеше какво означава това — Нейтън Гембъл го бе посетил.
Набра познатия номер и я свързаха с кабинета на Уортън. Докато го чакаше да се обади, положи усилия да овладее нервите си. Уортън можеше да бъде чудовище или вдъхващ страхопочитание учител в зависимост от това дали е благоразположен към теб, или не. Винаги я бе подкрепял. А сега? Чу гласа му и пое дълбоко въздух.
— Здравей, Хенри.
— Сид, как си?
— Още не мога да осъзная какво се е случило, честно казано.
— Може би така е по-добре. Засега поне. Ще издържиш. Може да ти се струва невероятно, но ще издържиш. Ти си силна.
— Благодаря за подкрепата, Хенри. Чувствам се зле, че ви изоставих така. Сделката със „Сайбърком“…
— Знам, Сидни. Не се тревожи.
— Кой ще поеме нещата? — Не искаше да започне с Гембъл в самото начало.
Уортън не отговори веднага. Когато заговори, гласът му беше притихнал.
— Сид, какво ще кажеш за Пол Брофи?
Въпросът я свари неподготвена, но пък й осигуряваше известна отсрочка. Може би пък Гембъл не бе разговарял с Хенри?
— Пол ми допада, Хенри.
— Да, да, зная. Той е приятен човек, омагьосва клиентите, бива го в приказките…
— Искаш да знаеш дали може да оглави екипа по сделката със „Сайбърком“? — прекъсна го Сидни.
— Както знаеш, досега той беше в играта. Сега обаче трябва да излезе на по-високо ниво. Искам колкото е възможно по-малко хора да имат достъп до сделката. Знаеш защо. Знаеш също, че имаме потенциален проблем с Голдман и участието му в „Ар Ти Джи“. Не искам да има дори намек за непочтеност. Освен това желая да поверя операцията на човек, който наистина може да се справи със задачата. Бих искал да чуя мнението ти за него.
— Този разговор между нас ли ще си остане?
— Разбира се.
Сидни заговори авторитетно, доволна, че има възможност да анализира нещо друго, а не собствената си загуба.
— Хенри, знаеш много добре, че сделките като тази приличат на шахматна партия. Трябва да предвиждаш пет-десет хода. И няма шанс да се поправиш, ако сгрешиш. Пол има прекрасно бъдеще във фирмата, но не притежава нужната широта на погледа, нито пък усет за подробностите. Мястото му не е сред хората, които ще финализират сделката със „Сайбърком“.
— Благодаря ти, Сидни. Аз мислех същото. Ще поверя сделката на Роджър Егерт.
— Той е първокласен специалист.
— Изказа се много ласкаво за работата ти досега. Мисля, че употреби фразата „съвършено на място“. — Уортън замълча за миг. — Сидни, трябва да те помоля нещо, макар и ужасно да не ми се иска.
— Какво, Хенри?
Чу го как въздъхна.
— Можеш ли да отделиш малко време, за да поговориш с Егерт? Той е навлязъл доста дълбоко в материята, но ако го подковеш по въпросите на стратегията и тактиката, цена няма да имаш. Сидни, нямаше да искам това от теб, ако не беше толкова важно. Във всеки случай ще трябва да му дадеш паролата за достъп до главния файл в компютъра.
Сидни закри слушалката с длан и въздъхна. Знаеше, че Хенри не беше лош човек, но бизнесът за него беше преди всичко останало.
— Ще му се обадя още днес, Хенри.
— Няма да го забравя, Сидни.
Звукът заглъхна и тя излезе от кафенето, за да приема сигнала по-добре. Навън тонът на Хенри Уортън й се строи леко променен.
— Тази сутрин при мен дойде Нейтън Гембъл.
Сидни спря и се облегна на тухлената стена на кафенето. Затвори очи и стисна зъби до болка.
— Изненадана съм, че е чакал толкова дълго.
— Беше малко объркан, за да не използвам по-силна дума. Твърдо е убеден, че си го излъгала.