Имам и друго радостно известие да ти съобщя и вярвам да се зарадваш: аз имам годеник, господина Транкова. Млад и добър момък, чиновник в Министерството на финансите, с твърде добра заплата. Ами другият? — ще попиташ. Отказах му, мале, защото беше сиромах. И с груб нрав излезе и щях да бъда нещастна с него. Аз не мога да търпя деспотизъм. Транков ме много обича, живее също у кака Кула. И тя е много радостна за сполуката ми и те поздравлява. Поздрав и от Транкова. Той ми подари скъпоценен пръстен.
Поздравлявам сърдечно татка и всичките домашни и ти цалувам десницата.
Твоя дъщеря Тотка“
VII
Баба Велика седеше в стаята си до прозореца с цветята и четеше. Навън слънцето грееше високо през листата на акациите в двора.
Баба Велика остави книгата и погледна към вратата, защото отвън чу непознати стъпки. Веднага вратата се отвори. Влезе Танчовица заморена.
— Добър ден, како Велико! — извика тя със засмяно лице.
— А! Гинке!
И баба Велика скокна пъргаво и посрещна гостенката.
Гинка заприказва живо и весело, зачурулика. Носи много здраве от Мезарево, от Танча, от децата, от всички роднини. Дошла преди три дни да повиди Тотка, да й се порадва, и утре си отива.
— Тотка свърши акушерско училище? — попита баба Велика.
— Как? Свърши още лани, како Велико, и си има занаят. Благодарим на вас, че залегнахте да я приемат… Та ти не знаеш? Ах, тая Тотка… Казвам й: мари Тотке, защо не ходиш у кака Велика? — Срамува се! Дива. Ами ние сме си роднина.
— Ние я обичаме. Зле прави, че не дохожда.
— Ама думам й, како Велико!
— Чух, че оставила баба Ганчовица!
— Оставила я бе, како Велико, защото Ганчовица е грубичка, както си я знаеш. А младите не търпят, не са като нас… Аз съм й сърдита и нито отидох да я видя. Плаках, когато Тотка ми писа за обноските й.
— И у Кула живее?
— У Кула, како Велико. Кула я наглежда и я пази като очите си, като майка… Тя много фали годеника.
— Чух, че се е сгодила… Как го викаха? Троянов?
— Транков, ще кажеш? А, не Транков, како Велико. Тя чула за Транкова лоши работи, бил развратен… Казала му: „Господине, не си за мене и аз не съм за тебе! Прощавай!“ И му дала пътя… Той пръскал, че я оставил и други врели-некипели… Но Тотка ми разказа същата истина и Кула я потвърди, че е така… Аз, когато ми още писа, та ми се пофали, казах си: „Опитвай си ума, Тотке, отваряй си очите, да не излезе като оня, студентина.“ И Танчо думаше: „Джанъм, тя за наука ли е отишла там или да дири годеници?“ Аз му казах: „Танчо, остави я, независима е. Нека си избере човек, що й е късмет… Мене ме дадоха на тебе, без да те харесвам, право да ти кажа… Аз не ща да се месим на Тотка. Тя е умна, образована и по-добре отбира от нас, ръждясалите. Остави на младите свобода.“ Тъй ли е, како Велико? Тоя сега е сериозен човек.
— Кой е той, годеникът?
— Димитров, македонец. Но богат, казва Кула… Челяк не млад, тъй четирийсетгодишен… Но сериозен, сериозен!… Гледа де стъпа Тотка… Живей у Кулини… Обича я, како Велико, обича я страшно… Пара не дава да похарчи, всичко той… Тотка си изхарчи, каквото имаше. Сега, е нова акушерка, не я познават дотам още… разбираш? Но завистлив! Ако нявга повикат Тотка ноще при родилка, той прати Кула да я следи! Тъй, сполучила е.
— И той живее у Кулини? — попита зачудено баба Велика.
— Тъй, там запознал Тотка и се харесали.
Баба Велика се замисли.
— То добро, само гледайте да стане сватба… по-скоро.
— Сватба — за това дойдох, како Велико, да го подканя да се венчеят, защото тъй не може… вика се, живеят тъй… Хората ги знаят сгодени, но те… извинявай, тъй… Това не прилича, нали, како Велико? Стига вече единайсет месеци годеници… И Тотка наляга за венчило… „— Аз, каже Димитров, не бързам, искам да се убедя в поведението й…“ Какво й има на поведението? Най-после натисках го всякак, заплаших го: — Нямам дъщеря, рекох, за подигравка… Дъщеря ми е бисер!… — И той склони.
— Слава богу — каза баба Велика и си отдъхна.
— Но не, каже, сега — по Петровден…
— Добре, нека бъде по Петровден… Много се мина, малко остана. Тогава ще дойда пак, да направим сватбата. Да мине и тоя кахър…
— Стига да е честито, Гинке…
— Ще е честито, ще е честито! Наздраве, за много години и добро видение, како Велико! — и Гинка зема с лъжичка сладко, което донесе на блюдо слугинята.
VIII
Дойде Петровден. Баба Велика се надява няколко дни да й дойде Гинка на гости и да доведе Тотка с мъжа й, както се обеща, да им се порадва.