— Хей, тук има напитки. Някой да е жаден?
— Да, моля — отговори Блеър веднага. Да се държи добре и да се напие, това беше начинът да понесе всичко това.
— Хм, аз също ще опитам — срамежливо се обади Джени. Лимузината мина през дупка и гърдите й безмилостно се разтресоха. Тя погледна към Нейт, за да види дали е забелязал това, но той гледаше през прозореца с онзи вцепенен дрогиран поглед.
Майлс помогна на Флоу да напълни десет чаши с шампанско и подаде една на Блеър:
— Наздраве — каза той и чукнаха чаши.
Блеър пое чашата си и понеже не седеше до прозореца и нямаше какво друго да гледа, реши да изучава лицето на Майлс. Той имаше кръгли, златистокафяви очи, като на Муки, кучето на Арън. Носът му приличаше на ски писта и беше осеян с лунички, а светлорусата му коса стърчеше право нагоре. Ако се съдеше по изпъкналите вени на дългия му врат, най-вероятно се занимаваше с бодибилдинг или поне с баскетбол. Като цяло, приличаше на герой от анимационен филм с атлетично тяло. И понеже тя нямаше какво да прави, а той очевидно я харесваше, Блеър реши, че ще е забавно да пофлиртува с него.
Постави ръка на коляното му и каза, отпивайки от шампанското:
— Благодаря.
Майлс се усмихна, сякаш през главата му мина мисълта, че това е началото на едно прекрасно приятелство.
Лигите на Флоу не спираха да се точат по Серена.
— Ти наистина си най-прекрасното момиче, което съм виждал напоследък — измърмори той в ухото й. — А може би изобщо. Не мога да повярвам, че не си модел или актриса.
Серена натопи пръст в шампанското и го пъхна в устата си. Имайки предвид колко известен беше Флоу, тя предположи, че той си има репертоар за всяка, но звучеше изненадващо искрен. Ако не беше красив рок певец, тази реплика щеше да я отблъсне, но той беше красив и беше рок певец, затова Серена реши да не обръща внимание на тези думи.
— Ъъъ, аз съм самата аз.
В действителност нейни снимки се появяваха непрекъснато из светските списания и колонки, но тя не плащаше за тях, просто нямаше нужда.
Флоу продължи да я зяпа.
— Престани — изхили се тя.
— О, бейби — каза гнусно Чък, смучейки тревата си, — някой ще намаже тази вечер! — и той затвори очи сякаш припада.
— Умирам от глад — каза Кати и отвори един от пепелниците, след което го затвори. — Нямаш ли някаква храна?
— Цялата… настръхвам — заяви Изабел, а очите й сякаш щяха да изскочат от орбитите си.
Арън вдигна поглед и видя, че Блеър седи доста близо до Майлс, а ръката й лежи на коляното му. Той рязко се изправи, без да довърши играта си, и се набута да седне помежду им.
— Ау — извика Блеър, когато кльощавият му задник се заби в бедрото й.
— Ами посместете се, де. Хей, къде сме тръгнали, а? — попита той Флоу.
Флоу прокара дългите си пръсти през безкрайно дългата коса на Серена и вдигна рамене:
— Към центъра. Може да спрем в някой клуб.
Джени стисна чашата с шампанско и се сви на седалката. За тях нямаше проблем да отидат на клуб, всички те изглеждаха по-големи и най-вероятно имаха фалшиви документи. А като се изключеше деколтето, Джени си изглеждаше на около десет. Искаха й документи даже във видеотеката! Последното нещо на света, което желаеше да й се случи беше всички те да се вмъкнат в някой готин клуб, докато портиерът я пита не е ли минало времето й за лягане. Двамата с Нейт трябваше просто да се разходят. Винаги си изкарваха доста добре, когато бяха сами.
— Нейт? Аз скоро ще трябва да се прибирам — каза тя, като се наведе към него и взе ръката му в своята. Часът беше малко след дванадесет, а тя трябваше да е вкъщи в един.
Противно на общото мнение, Нейт не се беше отнесъл съвсем. Беше успял да забележи, че Блеър е полазила кльощавия тип с руса щръкнала коса, когото никога преди не беше виждал. Също така беше забелязал, че Джени се чувства някак неудобно. Но когато нещата се объркваха, Нейт обикновено се изолираше и чакаше някой друг да направи първата крачка.
— Добре, да се махаме — каза той като излезе от състоянието си. Тревата, която беше купил, беше доста мека и хич не му се ходеше в някакъв шумен клуб. След като оставеше Джени, винаги можеше да се обади на Джереми и да се срещнат с момчетата в онзи бар на Ривингтън. Там имаше много удобно сепаре в ъгъла, където можеше да си пушиш трева, без да те притесняват.
— Хей, ще ни пуснеш ли да слезем? — викна той, тропайки по стъклото, което отделяше шофьора.