Блеър се усмихна. Възможно ли беше да го е жегнала толкова много, че да не може да я гледа с ръце върху друг мъж?
— Ооо, Нейти, не искате ли да дойдете с нас? — попита Серена.
— Трябва, да я заведа вкъщи — каза той и вдигна рамене.
Джени се нацупи, не й харесваше да говорят така за нея, когато беше там. Шофьорът спря колата и им отвори задната врата. Джени скокна навън, а след нея и Нейт.
— Чао — викна тя ведро на всички.
На дъното на задната седалка Чък отново се ухили лукаво:
— Жалко!
Джени не знаеше какво има предвид, но беше сигурна, че е нещо перверзно.
— Ще се видим! — викна Серена, която беше другият човек, който забеляза, че си тръгват. — Успех на изпитите.
Нейт и Джени не си продумаха в таксито на път за дома й. На Нейт му харесваше да гледа как магазините и ресторантите прехвърчат отстрани и мълчаливо си броеше от едно до двадесет. Джени седеше с двойно кръстосани крака и се чудеше какво се беше объркало. Накрая реши, че вината си беше главно нейна. Тя беше предложила да се качат на лимузината.
Таксито спря пред сградата на Джени на 99-та и Уест Енд авеню. Тя посегна към вратата.
— Хей — каза Нейт и я докосна по ръкава на палтото.
Не можеше да я пусне да си ходи, без да й каже лека нощ. Нямаше значение дали е надрусан или не, защото той беше от добро потекло, заедно с което идваха и добрите обноски.
Целуна я, а пясъчнорусата му коса докосна бузата й:
— Лека нощ.
Джени му се усмихна в отговор. Отчаяно й се искаше да забрави за последния час и да си мисли, че вечерта завършва така добре, както е започнала.
— Лека нощ — каза тя и вече не й се тръгваше.
— Приятни сънища — добави той, а зелените му очи проблеснаха на светлината на лампите.
Ооо.
Понякога беше толкова неустоимо сладък! Сърцето й се изпълни с истинска любов — тя затвори вратата на таксито и хукна към входа на сградата си, където вместо да вземе асансьора изкачи четирите етажа на един дъх и нахлу в апартамента.
— Здрасти — викна по-големият й брат. Той тъкмо минаваше през коридора с две чаши кафе на път към стаята си.
— Здрасти.
Джени свали коженото си палто и го захвърли на един стол в ъгъла. То пък се закачи там само за момент и падна на пода — е, не, че някой щеше да забележи. Техният четиристаен апартамент не беше почистван както трябва от години.
— Как беше? — попита Дан.
Тюркоазната огърлица с форма на звезда, която Нейт й беше подарил, висеше на врата й. Джени я докосна, за да си придаде увереност:
— Беше хубаво.
После видя чашите:
— Ванеса още ли е тук?
Дан кимна, усещаше, че има нещо:
— Искаш ли да дойдеш при нас за малко?
Джени и Дан се разбираха добре, но той невинаги беше така мил с нея.
— Добре — съгласи се тя и го последва по коридора към стаята му.
Ванеса седеше на леглото, все още по потник и чорапогащник.
— Здравей Дженифър — каза тя и пое едната чаша от Дан, — все още искаш да те наричам така, нали?
Джени кимна. Само Нейт и Ванеса я наричаха Дженифър. Нейт го правеше, понеже тя му се беше представила така, когато се срещнаха за първи път в парка. Ванеса го правеше, защото Джени я беше помолила.
Ванеса винаги се държеше мило с нея. Винаги се отнасяше с уважение.
Креватът на Дан беше в безпорядък, а останалите дрехи на Ванеса бяха на пода. На Джени й беше пределно ясно, че те са правили секс. Тя застана притеснено на вратата.
— Може ли да ви попитам нещо? — каза тя най-накрая.
Не стана ясно кого от двамата искаше да попита, понеже не възразяваше да получи два отговора.
— Стреляй — каза Ванеса, отпивайки от топлото кафе.
— Можете ли да ми кажете, но честно, какво мислите за Нейт?
Дан се намръщи. Той не беше в едно училище с Нейт, по чиста случайност се беше засякъл с него на едно пътуване до „Браун“, заедно със Серена ван дер Удсън и надрусаните му приятели миналия месец. Доколкото си беше съставил мнение, Нейт беше добре изглеждащо богаташче, което се друса. Нищо му нямаше, но и не беше нещо особено. Дан се дразнеше, че умната му красива сестра си губи времето с момче, което ще разбие сърцето й. Но от друга страна разбираше защо Джени е толкова захласнала по Нейт. Той беше по-голям, но беше и красавец, с който всяко момиче би искало да излезе, поне докато осъзнае колко скучен е в действителност.