Някъде отзад в съзнанието си Дан имаше едно на ум, че Нейт притиска сестричката му да прави неща, за които не е готова. Но пък Джени се беше прибрала почти един час по-рано и не изглеждаше разтревожена, затова реши да си замълчи.
Ванеса вдигна рамене. За нея Нейт беше парвеню, за което не си заслужаваше да си губиш времето, но не искаше да нарани чувствата на Джени, като й го каже директно.
— Аз не го познавам, но всички момичета в Констънс постоянно говорят за него. Предполагам, че става за гадже.
Дан кимна, това беше добър начин да се изкажеш.
Джени направи физиономия:
— Добре, мисля да си взема душ.
Тя затвори вратата и се запъти надолу по коридора. Става за гадже, повтори си тя. Това пък какво означаваше? Тя не искаше просто гадже, искаше това, което Густав Климт беше уловил така перфектно в картината си „Целувката“. Искаше онова неземно чувство дръж-ме-здраво-за-да-не-падна-от-облаците, което означаваше да си влюбен.
Е, както и всички ние, миличка!
Трябва да си жесток, за да си мил
Когато лимузината спря пред готиния нов клуб „Горгона“ в Долен Ийст Сайд, Кати, Изабел и Чък вече бяха заспали в огромна камара от крака, коси, шалове и чанти на задната седалка. Блеър, Серена, Флоу, Майлс и Арън ги гледаха от тротоара.
— Слава Богу — каза Блеър. Ако трябваше да чуе още един коментар от Кати и Изабел за това, че всички са лилави, щеше да закрещи.
— Изглеждат като кученца — отбеляза Серена.
— Искаш ли да ги събудя? — предложи Майлс.
— Не! — викнаха двете момичета в един глас.
— Хей, Майлс, това не е ли един от клубовете на баща ти? — попита Арън.
Майлс се усмихна и погледна към лъскавите си вечерни обувки от „Прада“.
— Аха.
Блеър си помисли, че начинът, по който той се изчервява, е сладък.
— Супер — викна Флоу и хвана ръката на Серена, — готови ли сте да купонясваме?
Серена усети онова маниашко чувство, когато не знаеш какво предстои да се случи. Обожаваше това усещане. Тя стисна ръката му:
— Определено.
Запътиха се към клуба, а портиерът вече махаше червената лента, за да ги пусне.
— Изчакайте — викна Блеър, като се сети за гадната забележка, която Чък си беше позволил по-рано тази вечер. Сега му беше времето за едно сладко малко отмъщение:
— На някой да му се намира химикалка?
Флоу измъкна черната писалка, която държеше под ръка за автографи, от вътрешния си джоб. Блеър се наведе обратно в лимузината и, внимавайки да не го събуди, написа на челото на Чък „Заведете този смотаняк у дома!“, след което тръшна вратата на колата.
— Благодаря — каза тя и подаде химикалката обратно на Флоу. Те минаха покрай огромния брадат портиер и влязоха в клуба.
— Хм — каза Арън колебливо. Той си играеше със запалката си Zippo, — аз май ще се прибирам. Имам много за учене утре.
— Е, и? Аз също — каза Блеър и врътна очи.
— Искаш ли да си вървим заедно? — предложи Арън.
Блеър погледна към Серена, която упорито клатеше глава и каза:
— Ъ-ъ.
— Сигурен ли си, че искаш да си ходиш? — попита Майлс. — Вътре е много яко и мога да ни уредя със собствено сепаре.
— Супер — каза одобрително Флоу.
Арън само поклати глава. Знаеше, че не се вписва в тази компания:
— Не, ще се видим после.
Четиримата го проследиха как върви по улицата с ръце в джобовете на смокинга. После Флоу грабна Серена през кръста, вдигна я на ръце и се затича навътре.
— Последният е развалено яйце — писна тя.
Блеър беше на път да тръгне след тях, когато Майлс хвана ръката й:
— Имаш ли нещо против, ако направя нещо преди да влезем?
Блеър го изгледа, не, нямаше нищо против. В крайна сметка тя си сложи ръката върху коляното му, докато бяха в колата.
Майлс се наведе и я целуна много нежно. Това беше много мила джентълменска целувка.
— Цяла вечер ми се иска да го направя — призна си той със срамежлива усмивка.
Блеър се опитваше да запази самообладание като Серена, на която грам не й пукаше. Можеше да се забавлява с което и да е момче, което нямаше нищо общо с Нейт. Плюс това, след тази вечер нямаше да й се налага да вижда Майлс, ако не го искаше, разбира се.
Тя се усмихна лукаво и каза:
— Май ние сме развалените яйца.