Дори приятелките на знаменитости ходят на изпити
Беше понеделник, първият ден от седмицата за колоквиуми. Всички момичета от класа по френски за напреднали седяха по чиновете в стаята на третия етаж, облечени в суперкъсите си сиви поли, черни кашмирени поло блузи от TSE, черни чорапогащници от „Уолдорф“ и ниски черни обувки от чортова кожа от „Гучи“ и пишеха в сините изпитни книжки като обезумели. Блеър седеше на първия ред, точно пред квестора, който по ирония на съдбата беше тъпият учител в класа по кино, г-н Бекам, оценил последното й есе с 3.50. То беше за Уди Алън и за това как филмите му не се възприемат от американското общество, понеже са за Ню Йорк и невротиците, които живеят там. Оказа се, че макар да е роден в Средния Запад, г-н Бекам е запален фен на Уди Алън. Беше нарекъл есето й снизходително. Какъв тъпак.
Първата част от изпита беше поредица от въпроси, на които трябваше да се отговори с по един описателен параграф. Qu’est-ce que vous voulez faire pendant votre temps libres? Какво обичате да правите в свободното си време?
Никак не беше лесно. Блеър обичаше да си купува изключително красиви дизайнерски обувки, да яде печено на скара месо, да пие водка с тоник заедно със Серена и да пуши. През лятото обичаше да играе тенис. Също така обичаше да целува Нейт на леглото си докато гледаше „Закуска в Тифани“, но вече не го правеше. Беше твърде заета с всички останали неща.
Следващият въпрос беше Descrivez votre famille. Опишете семейството си.
Блеър издаде измъчен стон. Френският й беше перфектен и знаеше думите за „отнесен хомосексуалист“, „куха лейка“, „дебел, мазен смотаняк“, с които можеше да опише баща си, майка си и доведения си баща. Но учителката по френски, мадам Роджърс, беше глътнала бастуна и нямаше грам чувство за хумор, следователно това описание нямаше да й допадне. Вместо това Блеър написа за баща си, че е „красив мъж, чието хоби е точно като нейното — да си купува обувки“; за майка си, че е „добра по природа руса жена, която би си забравила името, ако не й го напомнят“, а за доведения си баща, че е „веселяк с шумен смях и странен вкус за дрехи“. Малкият й брат Тайлър беше лесен: „Може би ще стане сладур като порасне, но най-добрите му приятели са колекцията дискове от 80-те и Play Station 2“. Така, оставаше само Арън. Тя спря за момент. Харесваше Арън, макар той напоследък да се държеше резервирано. Като за доведен брат можеше да е много по-зле. Блеър се засмя вътрешно и написа: „доведеният ми брат Арън най-вероятно един ден ще спаси света“. Ето на, това май беше най-хубавото нещо, което някога бе казвала за някого.
Следващият въпрос беше Imaginez qu’un djinn apparait sur votre epaule pour vous dire qu’il vous accordera un seul souhait. Quel serait votre souhait?
Блеър затропа с втория си молив по масата. Какво би си пожелала? Явно беше, че мечтае да влезе в Йейл. Също така мечтаеше майка й и Сайръс да останат на медения си месец завинаги, за да не й се налага да ги гледа как се ухажват и целуват на публични места. Мечтаеше Нейт и малката му приятелка да се преместят в Антарктика, за да не се налага да ги срещат повече. Искаше също чифт кожени ботуши с тънко десетсантиметрово токче в телесен цвят; просто още не беше открила подходящия чифт. А, палто от овча кожа и шапка от лисича кожа с уши.
Блеър нямаше нищо против, че баща й е гей, но й се искаше да си беше намерил гадже, с което да живее в Ню Йорк, а не във Франция, за да може да пазарува по-често. Искаше й се Серена да беше в същия клас, за да седят една до друга и да си предават бележки със забавните истории от днешните вестници за тях двамата с Флоу. Малко й се искаше да беше успяла да прави секс с Нейт, докато още ходеха, за да не е девствена. Също й се искаше да беше си легнала по-рано в събота вечерта, понеже все още имаше лек махмурлук. Плюс това Майлс й се бе обадил два пъти вчера и бе оставил съобщения на секретаря, дори след като тя му беше дала фалшив номер, за да не й се налага да го чува никога вече. Не че смяташе да му се обади.
В събота вечер беше забавно, но ново гадже беше последното нещо на земята, от което тя се нуждаеше.
Г-н Бекам си прочисти гърлото, Блеър вдигна поглед от листата си и го погледна. Той имаше жълта коса. Не русолява, ами онзи гаден цвят, който придобиваш, когато си болен. Очите им се срещнаха и той направи нещо странно: изчерви се. Excusez-moi?
Блеър се извърна ужасена. Кракът й нервно потръпна, когато прочете следващия въпрос. Vouz avez une desire. Que desirez vous?
Искаше й се противният учител по кинорежисура, за когото тя смяташе, че я мрази, да не беше я погледнал така, сякаш я харесва. Щеше й се да е на плажа, вместо да замръзва в незатоплената стая. Искаше й се да беше закусила, понеже умираше от глад. Имаше доста неща, които й се искаха, но и едно щеше да свърши работа.