2. Малка велурена чантичка за връзване на ръката, подходяща, когато излизаш само с ключове, кредитна карта и блясък за устни. Какво друго ти трябва?
3. Часове за цяла година в Червения салон на „Елизабет Арден“ за козметик, кола маска, масажи с водорасли, подстригване и кичури.
4. Чифт ботуши в телесен цвят, чифт велурени ботуши в тъмнокафяво и чифт черни ботуши до коленете. Всичките да са от Stephane Kelian и с десетсантиметрови токове. Ботушите никога не са твърде много.
5. Палто от овча кожа на „Фенди“.
6. Суперголяма кутия с шоколадовите трюфели на Godiva — моята слабост. Е, поне една от тях.
7. Бял кашмирен халат на TSE с подходящи кашмирени чехли.
8. Всички класически филми на Хичкок на DVD.
9. Прием до всички колежи, в които съм пуснала документи.
10. Една по-различна Коледа, която ще промени живота ми!
Наблюдения
Б взима всяка книга за Одри Хепбърн от библиотеката, която намери. А и М разхождат боксера на А (това е куче, не кола) покрай „Констънс Билард“ и се оглеждат към прозорците на първия етаж. За кого ли? С предлага на портиера аквариум с бебета баракуди. Дали ежедневните подаръци на Флоу не стават твърде много? Н се напушва с приятелите на Шийп Медоу. Дж прави разкошна светеща картичка за Н в часа по изкуство. Д изхвърля един от ценните си черни тефтери в кофа на Бродуей. Май е гадно да ти пресъхне вдъхновението? В преследва някакъв продавач на хотдог на Вашингтон Скуеър Парк. К и И се бият за шапка от лисича кожа в Intermix.
Вашите писма:
В: Скъпа „Интригантке“,
Опитвам се да разбера коя си, откакто започна да списваш тази страница. Май нямаше да споменаваш за колежи, ако не беше абитуриентка. Аз съм още първа година, но се движа с готините абитуриенти. Та мисълта ми е. Че май не си толкова печена, колкото си мислиш. Мисля, че си някой перверзник, например учител по физическо или нещо такова.
jdwack
О:Скъпи мой jdwack,
Спри да се опитваш да разбереш коя съм, понеже няма да ти кажа. Но ще ти обещая едно — няма да ме видиш в бежови шорти и свирка на врата.
И
В: Здрасти И,
Какво мислиш за този слух дето се носи за Флоу и С? Тя винаги е доста мистериозна, все едно пази голяма тайна, та е трудно да се разбере.
призрак
О: Скъпи призрако,
Знам какво искаш да кажеш. С е доста мълчалива, ако е вярно че двамата са сгодени. Но хайде да сме реалисти, а? Тя е само на седемнадесет. Дори да са сгодени, не смятам, че сватбата ще е скоро.
И
В: Здравей И,
Не знам дали Б знае, но чух, че оня тип от събота вечер също ще ходи в Сейнт Бартс за Коледа.
доносник
О: Скъпи доносник,
Ауч, мисля, че Б я чака голяма изненада, от която няма да е доволна.
И
И накрая…
Ехо… — За какво да ходим на даскало след колоквиумите, когато оценките вече няма да се броят за колежа. Трябва да ни дават само по един час, за обяд или драма, или нещо от сорта за целия пролетен срок. Напълно сме си заслужили почивката!
Знаете, че ме обичате,
Интригантката
„Барнис“ изгражда характера
В четвъртък преди Коледа „Констънс Билард“ разпусна момичетата за дванадесет прекрасни дни коледна ваканция. След училище Джени се срещна с Нейт пред „Барнис“. Тя беше облечена с черна шуба с кожена яка, носеше пуловер с качулка в бебешко синьо, сивата си униформена пола, червена мохерна шапка и ръкавици в същия цвят. Изглеждаше прекрасно и в момента, в който я видя, Нейт целуна дланта на едната й ръка. Той беше в отлично настроение, понеже си беше купил огромна доза трева от ъгъла на „Мадисън“ и 80-та.
— Липсваше ми — каза той, а очите му проблеснаха на светлината на залеза.
Сърцето на Джени се преобърна:
— И ти ми липсваше.
Бузите й поруменяха, тя извади коледната картичка от джоба на шубата си и му я подаде.
— Заповядай.
Нейт разкъса ръчно направения плик и се загледа в картината, която тя беше нарисувала с водни бои и златен химикал, като се опита да разгадае какво е.