— Това е снежен човек, който прегръща еленче — обясни Джени. — Комбинирах стиловете на Матис и Пикасо, но не съм сигурна, че е сполучливо.
Нейт не беше запознат нито с Матис, нито с Пикасо, но отвори картичката. Вътре пишеше със златни букви ВЕСЕЛА КОЛЕДА, НЕЙТ! С обич, Дженифър. Той се усмихна и я завря в джоба на палтото си:
— Благодаря.
Джени го хвана под ръка и го поведе към магазина:
— Та какво искаш за Коледа, аз първа ще ти купя подарък.
Тя беше взела назаем още петдесет долара от баща си, което си беше нищо в сравнение с всички пари, които вече му дължеше. Джени беше похарчила повече пари, откакто излизаше с Нейт, отколкото през целия си досегашен живот.
Всяко момиче ще ви каже, че да изглеждаш добре не е евтино, но си струва.
В мъжкия отдел Нейт й подаде чифт сиви вълнени чорапи и каза:
— Какво ще кажеш за тези?
— Чорапи? Но аз искам да ти купя нещо специално. Нещо с… дух — настоя Джени. Всъщност думата, която търсеше, бе присъствие. Беше я видяла във „Вог“ и й прозвуча много френски и изтънчена.
Нейт върна чорапите на мястото им и се огледа из магазина:
— Просто не искам да харчиш твърде много пари по мен, Дженифър!
Джени засия, в този миг го обичаше повече отвсякога. Тя обожаваше, когато той я наричаше Дженифър. Обожаваше сладките съобщения, които й изпращаше на мобилния телефон. Обожаваше русата му вълниста коса и винаги прекрасната му кожа с перфектен тен. Също така обожаваше как прави разни неща от типа да й целува ръка. Най-сладкото от всичко беше, че той съумяваше само с няколко думи да я накара да се чувства най-щастливото и късметлийско момиче в целия магазин.
— Не може просто чорапи, трябва да е нещо специално — настоя тя.
— Добре — отговори Нейт изумен. Желанието й да му купи нещо по-значимо от чорапи или парфюм беше някак мило. Тя беше толкова всеотдайна, без да очаква нещо в замяна.
— Това — каза Джени и измъкна червено долнище за пижама с шнур и индийски десен, — мисля, че е пижама.
— Мисля, че изглежда гейски — намръщи се Нейт.
Джени върна долнището на стелажа и каза:
— Прав си, извинявай.
Веднага след това тя видя камари от боксерки със снимки на задната част. Имаше чифт яркосини с щампа на червена яхта на дупето. Колко готино. Нейт обожаваше плаването, дори строеше лодки в Мейн. Струваха шейсет долара, което беше малко повече, отколкото беше очаквала да похарчи, а и бе доста за боксерки, но Джени беше готова да даде още десет долара за момчето, което обичаше повече от всичко друго на света.
— Готини са. Не че някой ще ги види — каза Нейт, докато ги разглеждаше.
Джени се изчерви при мисълта да види Нейт по бельо.
— Да, но пък трябва да ги имаш, те са точно за теб.
Тя ги сгъна и ги занесе на гишето:
— Може ли да ги опаковате като подарък, моля? — след това се обърна към Нейт и каза. — Много по-забавно е да ги отвориш като истински подарък.
Очите й блестяха от вълнение. Имаше разкошен приятел и му беше купила най-хубавия подарък, а той й се усмихваше по онзи начин, който я караше да изкрещи: ТОЛКОВА СЪМ ЩАСТЛИВА! Тя подаде на Нейт малката черна торбичка и каза закачливо:
— Честита Ханука.
Джени беше наполовина еврейка, а Нейт не беше никакъв евреин.
— Благодаря, Дженифър. — Той не беше очаквал да открие нещо, което наистина ще му хареса, но боксерките бяха върхът. — Сега е мой ред да ти купя нещо, хайде!
Той я поведе към асансьора и отидоха на шестия етаж. Джени не знаеше къде са, докато вратите не се отвориха и не видя, че са се качили в отдела за дамско бельо.
Тя се поколеба. Мислеше си, че Нейт ще й купи нещо подходящо за Коледа, като шалче с еленче или нещо от този сорт, но не и бельо.
— Ти си избери — каза Нейт.
Джени огледа прекрасните ръчно изработени и много крехки материи и се изчерви от притеснение. Тя винаги си купуваше точно определен сутиен от точно определен магазин. Там й предлагаха допълнителна поддръжка и по-здрави презрамки. Сутиените в „Барнис“ изглеждаха така, сякаш ще се скъсат, ако се опита да сложи само едната си гърда в тях. Нямаше начин да си избере сутиен, бюстие или дори нощница. Първо на първо, щеше да умре, ако Нейт разбереше размера на бюста й. И второ, подобни прекрасни неща най-вероятно не се произвеждаха в нейния размер.