Джени съжали, че не може да каже на Нейт, че не желае бельо, защото не искаше да нарани чувствата му. Вместо това тя посегна към простичък чифт бели сатенени бикини на La Perla с розов кант и сладка розова панделка на ластика:
— Тези са сладки.
— Искате ли да пробвате сутиена към тях? — попита консултантката, която се беше приближила към тях.
— Не — почти извика Джени. Тя грабна бикините от закачалката и се затича към гишето, за да може Нейт да ги плати и да се махнат оттам.
Докато ги опаковаше в хартия, касиерката попита:
— Само прашката ли, госпожице?
Джени се загледа в парчето сатен, което висеше от ръката й и чак сега забеляза, че задната част всъщност я няма.
Не посмя да погледне към Нейт и каза:
— Да, това е всичко.
— И искаме да е опаковано за подарък, моля — добави Нейт. Блеър носеше прашки през цялото време и той не разбираше защо Джени се изчерви толкова много.
Когато торбичката беше вече в ръцете му, той я подаде на Джени и я целуна по бузата:
— Весела Коледа!
Джени вдигна поглед от килима и взе торбичката. Ето още нещо, за което можеше да се възхищава на Нейт — не се шашкаше от такива неща като прашки. Той винаги беше спокоен.
Е, всъщност е трудно да не си спокоен, когато си надрусан през по-голяма част от времето.
Докато слизаха с асансьора, Джени се почуди какво ли щяха да правят сега. Можеха например да се приберат и да си пробват подаръците, показвайки ги един на друг? Дори само мисълта да се разхожда пред Нейт с голо дупе я потресе.
Вратата се отвори.
— Мислех да се разходим до „Сейнт Реджис“ — каза Нейт докато минаваха през отдела за козметика.
Сърцето на Джени се разтуптя от уплаха. Та „Сейнт Реджис“ беше хотел, за Бога.
— Там има страхотен малък бар и можем да пием горещ шоколад — добави той.
Прозвуча сякаш наистина искаше горещ шоколад, а не стриптийз шоу в хотелска стая. Джени издиша, вече успокоена, и каза:
— Звучи чудесно.
Точно преди да стигнат до входната врата, обаче, Нейт забеляза две момичета, едното русо, с вързана на опашка коса, а другото със свободно падаща кафява. Това бяха Серена и Блеър на щанда на „Есте Лодер“, който беше точно на пътя на Джени и Нейт.
Нейт прегърна Джени през кръста и се опита да я прекара през друг маршрут, покрай мъжкия отдел. Не че се срамуваше да го виждат с нея, просто щеше да е по-лесно, ако не се налагаше да говорят с никого, особено с Блеър.
Джени се почуди и попита объркана:
— Хей, къде отиваме?
— Реших да си взема нов колан на тръгване — обясни Нейт, като се надяваше Серена и Блеър да не са ги забелязали.
Твърде късно.
— Нейт? Здрасти, Нейти! — чу той гласа на Серена зад гърба си.
Обърна се бавно. Парфюмът й вече беше нахлул в ноздрите му, когато тя се хвърли да го прегърне. После го пусна и целуна Джени по бузата:
— Е, какво си взехте?
Джени се изчерви отново:
— Нищо особено.
Блеър стоеше настрани и критикуваше наум грозната черна шуба на Джени и червената й шапка. Нейт й се усмихна и каза:
— Здравей, Блеър.
Блеър закачи лилавата си чанта „Прада“ на рамото и тръсна косата от лицето си:
— Здрасти.
След което погледна бегло към Джени и каза:
— Здрасти, Джени, весела Коледа.
От своя страна Джени държеше малката торбичка зад гърба си, сякаш се боеше, че Блеър ще я грабне от ръцете й, за да види какво има вътре.
— Весела Коледа — каза тя едва-едва.
Блеър толкова много се подразни от това как двамата пазаруват заедно за Коледа, че не се сдържа да се заяде.
— Може би вие ще ни помогнете — каза тя нахакано, — купуваме подаръци за Флоу и Майлс, онези двамата от събота вечер. Обаче не сме сигурни какво точно да купим — допълни и ръгна Серена с лакът. — Серена реши да е парфюм. Нейт, дали имаш нещо против да пробваме някой върху теб?
Нейт не беше парфюмиран и наистина просто искаше да се махне от там, но не беше достатъчно умен, за да се измъкне от тази ситуация.
— Окей — каза той без особен ентусиазъм.
Блеър ги поведе към един щанд и преди Нейт да успее да протестира, тя го напръска с аромат на „Долче и Габана“, който миришеше на синьо сирене и задник.