Д се опитва да пише по нов начин за секса
След като мина и последният му изпит в четвъртък, Дан се разходи до любимото си китайско кубинско кафене на Бродуей и си поръча кафе и яйчено ролце. После извади чисто нов черен тефтер и химикалка. Цяла седмица се беше опитвал да напише нещо сносно, за да го изпрати в колежа с документите си, но всичко беше пълен боклук. Досега никога не беше имал такъв проблем, обикновено думите сами се изливаха от него. Естествено, сега имаше изпити и други неща, но той не можеше да отрече, че е попаднал в задънена улица — липса на вдъхновение.
Дан пиеше кафето си и сипеше кафяви капчици върху първата страница от новия тефтер. По някакъв начин липсата на вдъхновение го нареждаше редом до големите писатели, като Толстой и Хемингуей. Дан не беше сигурен дали някой от любимите му писатели сред френските екзистенциалисти също е изпадал в такова положение, но след това реши, че в един или друг момент това най-вероятно се е случило. Всичко това обаче не улесняваше нещата, даже беше мъчително.
Бедна, измъчена душа.
Дан осъзнаваше, че последния път, когато беше написал нещо сносно, бе точно преди Деня на благодарността, точно когато той и Ванеса се целунаха за първи път и осъзнаха, че са влюбени.
Той оваля ролцето си в гъст сос от сливи и си хапна от него. Освен смъртта, другата му любима тема беше любовта, но сега, когато самият той беше влюбен, всички думи за любовта, написани някога, му се струваха повърхностни и груби. Искаше му се да намери нов подход към любовната тема. Потопи отново ролцето в соса и отхапа, а по ръката му се стече гореща мазнина. Една сервитьорка го блъсна, минавайки покрай него, и той изпусна ролцето в кафето си, което се разля навсякъде.
В такъв момент повечето хора щяха да са вбесени, но не и Дан, за него това беше просветляващо събитие.
Секс! — помисли си той. Сексът беше най-решителният израз на любовта, затова, когато най-накрая го направеше, искаше да е в момент, когато думите вече нямаше да са достатъчни и оставаше само да се прави любов.
Дан взе химикалката, беше прочел достатъчно критика, за да знае, че някои от най-големите клишета за любовта са разцъфнали цветя, изгреви и фойерверки. Той също така беше наясно, че можеш да направиш всяко нещо да звучи сексуално. Това, което искаше обаче, беше да пише за секса по нов и неочакван начин.
Той се загледа в полуизяденото ролце, потопено в чашата с кафе, и се замисли.
Всяко нормално момче, което си е помислило за секс, ще разкъса дрехите на приятелката си на момента. Дан, обаче, не беше нормално момче. Вместо да си мисли как да свали дрехите на Ванеса, той си мислеше за думи, но не просто думи, а думи, използвани по секси начин. А за да успееш да направиш това, трябва да започнеш да мислиш за нещо, не — направо за някого другиго, за предпочитане със свалени дрехи.
Само дето на Дан думите му липсваха. Колкото повече се чудеше кои да използва, толкова повече се убеждаваше, че нищо няма да стане, докато не прави секс. А ако не можеше да пише за секс, значи не можеше да пише за любов, а ако не пишеше за любов, не можеше да пише за нищо друго.
Дали сексът щеше да му върне вдъхновението?
В открива Виктория’с Сикрит
В четвъртък след училище Ванеса се разхождаше в Сохо и снимаше един травестит в черен латексов костюм, който разхождаше мъничко черно куче, порода чихуахуа, облечено в пухкав оранжев пуловер, когато се сблъска с някаква жена, раздаваща промоционални стикери за нова колекция секси бельо пред „Викторияс Сикрит“.
Купете два сутиена от колекцията „Много секси“ и получавате прашка безплатно! — пишеше на стикера.
Ванеса не беше сигурна какво е прашка. Тя си купуваше памучно бельо на Hanes Her Way и никога даже не беше влизала във „Викторияс сикрит“. Загледа се в Жизел Бюндхен по плакатите на витрината, която рекламираше колекцията „Ангел“ — „бельо безшевно, приляга неземно“. Естествено, на Жизел всичко изглеждаше неземно и безшевно, но дали щеше да й отива на нея?
Ванеса метна апарата на рамо и отвори тежката стъклена врата на магазина. Тя реши, че ще е забавно да види дали ще й отива.
Беше нападната още щом вратата се затвори след нея.
— Добре дошли във „Викторияс сикрит“. Мога ли да ви услужа с нещо днес? — попита я дребна блондинка в тесен черен костюм.
Ванеса я стрелна с поглед, понеже мразеше продавачи.
— Не, просто гледам — отпрати я тя.
Жената грациозно се усмихна: