Майлс подаде празната си чаша от ром и кола и каза:
— Аз искам още едно.
Стюардът взе чашата, подразнен, че беше попитал Блеър, а сега трябваше да сервира на красавеца, седящ до нея.
Майлс продължи да пипа косата й:
— Няма ли да си четеш списанието?
Блеър искаше да му каже да си завре списанието отзад, но знаеше, че в такава ситуация Одри би продължила да прави това, което е започнала с надежда, че дразнещият човек ще я остави на мира.
Тя се върна към есето си. Това, което се опитваше да каже бе, че Одри е притежавала всички качества, които трябва да има една жена: стил, красота, грация, интелигентност, разум, кураж и някаква мистериозност, която е подлудявала мъжете. Блеър, обаче, не беше идиотка. Не можеше просто да заяви в есето си за Йейл, че харесва Одри, понеже е завъртала главите на момчетата, не и след като беше целунала интервюиращия.
Г-ца Глос й беше казала да не се изразява толкова буквално. И така, Блеър нареди пръстите си на клавиатурата и започна да печата отново, като ги остави да пишат без да е планувала точно какво.
Понякога си мечтая да съм Одри Хепбърн. Чувствам се по-лека, с ясно съзнание и говоря със същия акцент като нея. При Одри всичко изглежда лесно. Тя никога не е трябвало да ходи на изпити или да преписва есето си за колежа. Не е трябвало да ходи на почивка с майка си и дебелия си дразнещ, доведен баща, доведения си брат и загорелия му приятел. Гаджето й никога нея е зарязвало заради друга десетгодишна. Но дори и да е имала проблеми, тя ги е пазела в тайна и се е справяла с тях, без да ги прави обществено достояние. Когато съм Одри, мога да превзема света.
Блеър прочете всичко отново, след което го изтри. Когато съм Одри, съм психопатка звучеше по-правдоподобно.
— Захождаме над Сейнт Бартс, денят навън изглежда чудесен — чу се дълбокия глас на капитана от уредбата. — Благодаря ви, че летяхте с нас. Специални благодарности на сладката брюнетка на 24В. Приятна ваканция и дано пътуваш с нас отново.
Блеър погледна към табелката над мястото си — 24В. Дали само си въобразяваше, или пилотът наистина я сваляше?
Майлс още галеше косата й. Стюардът се върна с питието му и шампанско за Блеър, макар тя да беше отказала.
— Поздравления от пилота — каза той с усмивка.
Блеър се почувства като Миа Фароу в „Алиса“, филм на Уди Алън, който г-н Бекам ги беше накарал да гледат в часа му неведнъж, а два пъти. Във филма Алиса е скучна майка от Парк авеню, която отива в заведение в Чайна таун и хапва от някакви билки, които привличат мъжете като мухи.
Блеър не беше от хората, които отказваха питие, затова го глътна на екс и затвори компютъра си, след това го прибра в чантата и я изрита под предната седалка. Самолетът беше започнал да се спуска и Карибско море блестеше обещаващо. Блеър се заигра с рубинения пръстен, нетърпелива да се изтупа в новите си бански на „Гучи“ и да отиде на плажа далеч от всичко и всички.
Арън отвори очи и се изправи, закривайки й гледката. Той й се усмихна:
— Свърши ли с есето?
— Я се разкарай — отговори тя.
Д е готов… или пък не
— Още къри на прах — викна Руфъс Хъмфри по адрес на доматения сос, след като го опита. — Още ром!
Беше петък следобед и ваканционното парти щеше да започне след час.
— Татко, не трябваше ли лазанята да има италиански вкус? — попита Дан.
Баща му вдигна буйните си вежди, избърса мръсните си ръце в бялата тениска, на която пишеше „Спасете комунарите!“
— Ти откога стана толкова критичен? Тук няма правила, само възможности — каза той, размахвайки дървена лъжица над главата си.
Дан вдигна рамене и добави няколко капки червен ром в соса. Нищо чудно, че всички обичаха лазанята на баща му, след няколко хапки вече бяха на черешата.
— Та какъв е този пич, дето сестра ти е поканила? — попита Руфъс, използвайки думата „пич“, за да иронизира начина им на общуване. Това от своя страна беше доста дразнещо.
— Казва се Нейт — отвърна Дан разсеяно, — готин е.
Дан беше почти сигурен, че баща му няма да хареса Нейт. Нейт носеше поло-пуловери и имаше скъпа прическа. Той също така носеше кожени обувки и колани, а и обикновено беше толкова напушен, че не можеше дори да започне разговор, без да избухне в смях по средата на изречението. Дан не искаше да разказва това на баща си. Беше доста разсеян, поради факта, че Ванеса щеше да пристигне всеки момент, а той беше решил да сподели с нея, че иска да правят секс.