Докато вървяха по пътечката към замръзналото езеро, тя стисна здраво ръката на Нейт. Велурените й черни ботуши се пързаляха по леда. В този момент, когато вече не беше разсейвана от балета, усети неприятно чувство в задния си процеп. Мислено се успокои — всичко това беше заради новата прашка.
Свободната ръка на Нейт беше върху пакетчето с трева в джоба на вълненото му палто, за да я топли. Нямаше по-гадно нещо от замръзналата трева. Ставаше една такава влажна и димеше страшно много като я запалиш. Беше си наумил да си запали една веднага като излязат от балета, но нещо го накара да спре — красотата на залязващото слънце и топлината от ръката на Джени. Прииска му се да си говорят.
— Много е гадно дето трябва да ходя утре до Мейн. Обаче там е тихо и е идеално, за да си попълня документите за колежа. Интервюиращият в Браун ми каза, че имат страхотна нова специалност — Наука и технология, та си мислех, че ако ме приемат в нея, ще мога да строя лодки като част от учебната програма.
Джени кимна и се концентрира върху краката си. Хич не й се искаше той да заминава за Мейн или за колежа.
Вече виждаха езерото. През пролетта Нейт обичаше да седи на белведерето, да се напушва и да гледа как патиците плуват с малките си, но сега езерото бе изцяло замръзнало. Той си помисли, че дори могат да се разходят върху леда.
— Много е шантаво, миналата година по това време знаех точно какво ще правя сега. Ще бъда в града с приятелите, ще си лудуваме заедно, но нямам идея къде ще съм следващата година, не е ли щуро? — продължи Нейт.
Джени се обърна към него и го погледна, чудейки се как ли би реагирал, ако му се обяснеше в любов точно сега. Бузите му бяха поруменели от студа, също както и връхчетата на страхотните му уши. Той беше толкова прекрасен, че на нея й идеше да крещи всеки път, когато го погледне.
— Сложила съм си прашката — каза тя, преди да се е спряла и ускори ход. Не можеше да повярва на ушите си!
— Чакай малко. Какво каза? — ускори крачка Нейт, за да я настигне. Той дори не беше чул думите й.
Джени пусна ръката му и повтори, този път малко по-силно:
— Сложила съм си прашката.
След това избухна в смях и се затича, като се спъваше и пързаляше по целия склон надолу към езерото.
Този път той я чу, пусна пликчето с тревата и се завтече да я догони.
— Я се върни тук. Иска-а-ам да вида тая прашка-а-а! — каза той със страшен вампирски глас.
Джени изписка и продължи да тича, очите й започнаха да сълзят от студа, а дъхът й заседна в гърлото.
Нейт я гони чак при леда, където краката на Джени я подведоха и тя се пльосна точно под един голям дъб с прекрасни висулки. Той се строполи върху нея и двамата се завъргаляха в снега.
Нейт обърна Джени по корем и вдигна палтото й:
— Искам да видя, искам да видя! — викаше той, като дърпаше кадифения й панталон, за да оголи дупето й.
— Чакай! — викна тя, докато се кикотеше. Затвори очи и, неспособна да го държи повече в себе си, каза: — Чакай, Нейт, обичам те!
Нейт замръзна за секунда, опитвайки се да асимилира информацията. Но после, вместо да я обърне, целуне и да й каже, че също я обича, той я млясна по голото дупе, след това се обърна по гръб се загледа в синьото небе, издишайки топли облачета.
Джени постоя, легнала по корем още няколко секунди, за да си поеме въздух, след това се изправи и върна дрехите си на място. Беше доволна, понеже най-накрая го е казала, но щеше да е още по-страхотно, ако той беше отвърнал на момента със същото. Той трябваше да й каже „Обичам те!“ и да я понесе към шейна, която да ги отведе в приказната страна.
Това, което той направи, беше мляскаща целувка по голото й дупе.
— Не си обул новите си боксерки, нали? — попита тя, опитвайки се да запази игривия тон.
— Не съм сигурен — каза той и посегна към колана си, след което свали панталоните надолу и добави — синьо каре, съжалявам.
— Няма проблем — каза Джени бързо и се зави с палтото, след това смени темата. — Хайде да се разходим покрай статуята на Ромео и Жулиета. Това ми е любимият маршрут и ни е на път.
Нейт прекарваше доста време в парка, но нямаше представа за какво говори тя:
— Каква статуя?
Джени разтри ръцете си, за да се стопли и каза:
— Като стигнем ще ти покажа.
— Студено ли ти е? Ела тук — каза Нейт, подпрян на лакти с разперени ръце.