— Да? — обърна се тя към мъжа. — Parlez-vous Anglais?
Момчето се смути:
— Съжалявам, просто исках да поздравя двете най-красиви момичета в курорта.
За късмет акцентът му беше доста секси и само това го спаси след мазната му реплика.
— Благодаря. Чао — каза Блеър, освобождавайки го да си върви.
— Дано цветята ви харесат, мадмоазел — каза той и кимна на Серена, след което погледна Блеър и се усмихна.
Блеър прокара пръсти през косата си и присви очи към морето. Ставаше малко досадно всеки срещнат тип да я сваля.
Серена остави цветята на ратановата масичка в центъра на верандата.
— От кого са? — попита Блеър.
— Не мисля, че е нужно да питаш — вдигна рамене приятелката й.
Блеър отиде до масичката и взе картичката от стъклената квадратна ваза, в която бяха дошли цветята:
— „Изкарайте си чудесно и не се натоварвайте много покрай планирането на сватбата. С любов, приятелките ви К и И.“
Блеър и Серена се спогледаха и избухнаха в смях.
Серена се успокои при възможността не всички подаръци да са били от Флоу, например шоколадовият снежен човек или аквариума с баракуди. Може би Кати и Изабел ги бяха изпратили.
— Хайде — каза тя и задърпа Блеър надолу по стълбите, — да позволим на Сайръс да ни почерпи по питие.
Арън и Майлс бяха вече в бара, играеха на табла и се опитваха да накарат Тайлър да изяде една пържена раковина. Майката на Блеър и Сайръс още плаваха с яхтата на собственика и никой не ги беше виждал.
Трапезарията всъщност беше голяма веранда, която гледаше към плажа и прекрасното синьо-зелено море. От едната страна на бара имаше бар от бамбукови пръти и стъкло, с кожени бели столове. Доста модерно за тропиците.
— Два рома с кола, моля — каза Блеър на бармана на френски. Бяха на френски остров и най-готиното беше, че няма да им искат лични карти.
Не че често им ги искаха.
Серена взе питието си и чукнаха чаши.
— За нас — гласеше тостът, след което двете извърнаха глави и изляха съдържанието на чашите в гърлата си.
— Уау — въздъхна Майлс, гледайки Блеър с възхищение. Той се беше преоблякъл в черен спортен панталон на „Армани“ и циментово сива фланелка, но изглеждаше твърде блед извън града, — как го правиш, без да се оригнеш след това като тираджия?
Блеър се ухили и изтри уста с опакото на ръката си:
— С практика.
Арън поклати глава. Къдриците му изглеждаха доста добре на фона на плажа. Той завря ръце в зелените си панталони и каза:
— Не съм сигурен, че това е нещо, с което трябва да се гордееш.
Блеър извърна поглед към него и допълни:
— Все едно ти никога не пиеш.
Арън вдигна рамене:
— Пия, но когато съм жаден, избирам вода.
Тайлър отхапа от раковината, след което я изплю в една салфетка:
— А, Блеър пие алкохол за смазка.
Блеър тъкмо щеше да го цапне, когато в полезрението й попаднаха Сайръс и майка й, които вървяха по кея към тях. Сайръс държеше Елинор под ръка, сякаш се притесняваше, че ще си препъне. Ако това беше друг мъж, Блеър би си помислила, че е доста мило, но според нея нямаше нещо, което Сайръс да направи и да е мило. Майка й беше облечена в рокля в зелено и розово с бели жаби, която би изглеждала доста по-добре, ако беше едноцветна и прикриваше малко повече от вече не толкова слабите й бедра. Косата й беше събрана с една лента, а лицето й беше доста потъмняло. Сайръс беше обул червени карирани ленени панталони и раирана в синьо и бяло риза. Лицето му беше червено и лъщеше — не можеше да изглежда по-свински.
Това означава, че прилича на прасе, за тези, които не са много добре по литература.
Елинор Уолдорф Роуз извика от радост, като видя всички на бара:
— Привет, дечковци!
Тя забърза и гушна Тайлър, след което го пусна и се хвърли към Блеър:
— Толкова ми липсвахте, имам да ви разказвам толкова неща!
Серена се усмихна мило:
— Здравейте, г-жо Роуз.
Майката на Блеър беше доста ексцентрична, но и доста по-земна от собствената й майка, която беше невъзможно надменна.
Сайръс стисна ръката на Арън:
— Радвам се да те видя, момчето ми. Адвокатът не ми се е обаждал, значи с Блеър не сте изгорили сградата, докато ни е нямало.
Арън се ухили: