Нейт се усмихна, бащата на Дженифър изглеждаше готин:
— Яхти, нашите имат къща в Маунт Дезърт, Мейн. Двамата с баща ми строим лодките и ги караме там.
Дан чакаше момента, в който баща му ще изяде Нейт с парцалите, като заговори за егоизма на богатите и за това колко непотребни са яхтите, но нищо подобно не се случи. На Руфъс явно му стана интересно и продължи да задава въпроси.
В нормално състояние това лицемерие щеше да разяри Дан, но сега той беше твърде притеснен как ще каже на Ванеса, за да се ядоса на баща си задето се държи така с надрусания Нейт. Той си играеше с лазанята. Ще изчака още десет минути и ще се извини с това, че той и Ванеса трябва да „поговорят“.
Изведнъж Руфъс тресна по масата:
— Момент, всички да ми подадат чиниите си, мисля, че лазанята ще е сто пъти по-вкусна, ако я фламбираме.
— Татко — измънка Джени. Щеше напълно да я изложи, беше неизбежно.
Нейт подаде чинията си на Руфъс, а той запали клечка и я хвърли в нея. В соса имаше толкова много ром, че тя избухна в пламъци.
— Страхотно! — възкликна Нейт.
Руфъс се разсмя, а Джени му подаде своята чиния с ухилено лице. Май двамата си допаднаха!
Дан не издържаше повече. Той се обърна и наведе глава към Ванеса:
— Може ли да поговорим?
Той беше толкова притеснен, че ръцете му трепереха.
— Добре — каза тя, внезапно също притеснена. Дали ще й стиска да приключи с това веднъж завинаги и да му покаже новия си костюм? Лайл взе чинията й, след което я върна в пламъци.
— Мерси — каза тя разсеяно.
Дан се изправи и каза:
— Хайде.
Ванеса взе чантата си и го последва по коридора към спалнята му. Апартаментът на семейство Хъмфри беше от онези реликви, които не бяха реставрирани от 40-те. Беше голям и прашен, със скърцащ дървен под, олющени стени и миришеше на стари обувки и изгнили корици от книги. Веднъж Дан намери неотворено тесте карти на един рафт в офиса на баща си, които бяха отпечатани през 1955. Всички попове приличаха на Елвис Пресли, което си беше много готино.
— Ами — започна Дан след като затвори вратата на стаята си, — исках да ти кажа нещо.
Ванеса седна на пода и развърза черните си войнишки кубинки. Ако щеше да го прави, трябваше да бърза, преди да е размислила.
— Ъхъ — каза тя и събу дългите си вълнени чорапи, след което размърда пръсти. Преди две вечери беше позволила на сестра си Руби да й лакира ноктите в шоколадовокафяво и изглеждаха доста добре. После се изправи и разкопча черната си жилетка.
Дан отиде до бюрото си и взе последния си черен бележник. Той си помисли, че ако покаже на Ванеса колко зле пише напоследък, тя ще разбере защо трябва да правят секс. Заразгръща страниците, които бяха изпълнени със започнати стихотворения от типа:
Никое от тях нямаше завършек, понеже бяха твърде лоши, за да си губи времето с тях. Само докато ги четеше, се изчервяваше от срам.
— Май напоследък не мога да напиша нищо свястно — каза той, продължавайки да разгръща страниците.
Ванеса свали черната си вълнена пола и черното поло, след това застана с ръце на кръста, като изчака той да се обърне.
— И си мислех, че не мога да пиша вече, понеже… каза той затвори тефтера и се обърна — трябва да… — и млъкна.
Ванеса стоеше до леглото му, облечена само в черен дантелен сутиен и дантелени боксерки, които бяха толкова прозрачни и ефирни, че Дан можеше да види през тях всичко.
Ама разбира се, нали това беше идеята.
Тя се усмихна и примигна:
— Какво ще кажеш?
Дан я гледаше ужасен. Това беше последното нещо, което очакваше да види:
— Какво правиш?
Ванеса се приближи до него, като се опитваше да не мисли как изглежда задникът й в прашките. Тя постави ръце на раменете на Дан, чието тяло трепереше. Не беше сигурна дали това е на добре или не.
Дан се огледа из стаята и попита недоверчиво:
— Не снимаш това, нали?
Ванеса обикновено първо го питаше дали иска да е в някой от филмите й, но сега му беше ясно, че тя иска да заснеме суров репортаж и можеше и да пропусне.
Тя поклати глава и каза:
— Целуни ме.
Дан скръсти ръце на гърдите си, чак сега разбираше накъде бие Ванеса.