Е, и? Нали бяха влюбени. Защо просто не го направи?
Всяко друго момче щеше да я целуне на момента. Но Дан не беше всяко друго момче, той беше чувствителен романтик. Не искаше първият му път да е хаос от черно дантелено бельо. Беше твърде обмислено, клиширано и… грешно. Той го искаше чисто, спонтанно и… правилно.
Дан направи крачка назад и се обърна:
— Съжалявам.
На Ванеса й стана ясно, че е прекалила и че не е честно спрямо него, но тя просто искаше да се позабавлява. Беше се опитала да стане неустоима за него, но той доста добре си устоя. Тя грабна полото си от леглото и го навлече. Чувстваше се унижена.
Дан запали цигара и дръпна силно:
— Искаш ли да ми покажеш какво си заснела?
Хм, май не.
Ванеса поклати глава, неспособна дори да го погледне, облече ризата и закопча жилетката си Дан загаси цигарата си в една празна кана от кафе и каза:
— Ами тогава да се връщаме на масата.
Ванеса завърза връзките на кубинките си и се изправи:
— Аз мисля да си тръгвам.
Гласът й трепереше, не беше плакала от четиригодишна, но сега май беше на път да го направи.
Дан кимна, беше разкъсван между желанието си да я запита какво й е и да я остави да си тръгне, за да може да седне да пише отново. Какво ли щяха да си кажат, ако тя останеше?
Много странно как нещо такова като секси бельо може изцяло да промени една връзка.
Ванеса отиде до вратата, отвори я и каза тихо:
— Чао.
— Чао — отвърна Дан, когато вратата се затвори след гея. Той се върна на бюрото си, седна и отвори тефтера с надеждата, че объркването му от тази ситуация ще му върне вдъхновението и той ще напише нещо брилянтно. Но уви, просто си седеше и пушеше цигара от цигара.
Изкуството на Дж шашва Н
— Ще ни извините ли? — попита Джени. — Искам да покажа стаята си на Нейт.
Руфъс леко извърна поглед и каза с ужасен акцент:
— Mais oui, bien sur.
Джени забели очи. Баща й имаше навика да приема образа на готин бийт поет, който пуши цигари в бохемско френско кафене, когато пийне повече червено вино.
Крушата не пада по-далеч от дървото.
— Хайде — каза Джени и поведе Нейт по коридора към стаята си. Тя отвори вратата и светна лампата.
Нейт не очакваше да бъде изненадан от стаята на Джени. Останалата част от апартамента беше уютна и претъпкана с мебели, като извънградска вила, която никога не е почиствана, и той очакваше стаята й да е нещо подобно. Но Джени не понасяше белите си стени и чаршафи, напукания таван и голия дървен под, а и беше доста добър художник, така че през последните няколко месеца рисуваше, особено портрети, а любимата й тема беше, разбира се, Нейт. Там имаше шест негови портрета, всеки в стила на различен художник. Имаше Нейт в стила на Моне, Нейт в стил Пикасо, с очи на краката, Нейт в стил Дали, който преминаваше в пудел на тротоара, Нейт в стил Уорхол, с електриково-зелени очи и златиста коса, Нейт в стил Полък, с боя, разпръсната във формата на главата му и Нейт в стил Шагал, където главата му плаваше в нощното небе.
— Харесват ли ти? — попита с надежда Джени, — опитвам се да копирам различни стилове. Най-трудно ми беше с Полък.
Нейт зяпна картините на стената с отворена уста. Не знаеше кой е Полък, нито разпознаваше другите стилове, които Джени беше използвала, но разпозна себе си цели шест пъти и това го накара да се замисли.
— Ето тук прекарвам повечето от времето си — обясни тя радостно. Нейт беше толкова чаровен, докато разговаряше с баща й, че тя го заобича дори повече. Събрала смелост, тя се изправи на пръсти, сложи ръце на раменете му и прошепна:
— Цяла вечер искам да те целуна.
Нейт се вдърви, ама не по оня начин, дето си го мислите.
Да, обикновено би го надървил в такава ситуация, само че сега тъкмо беше получил много ясно видение как Джени прекарва часове в стаята си и рисува тези добри, но много странни негови портрети.
Проблемът беше, че тъкмо й беше казал, че я обича. И в онзи момент наистина го каза от сърце. Но тя сега какво очакваше, да я дефлорира, или какво?
Той я целуна нежно по устата и каза:
— Май скоро ще тръгвам, трябва да си стягам багажа и други такива неща.
Тя се нацупи и каза с поглед, прикован в пода:
— О, моля те, не си тръгвай. Все още нося прашката.