Естествено, те щяха да се върнат в града за Нова година. Никое самоуважаващо се момиче не прекарва Нова година с родителите си извън града, след дванадесетгодишна възраст.
— Ще е супер яко — съгласи се Блеър със самодоволна усмивка. Тя си се представяше чудесно — намазана с мляко за потъмняване, облечена в новите си бански на „Мисони“, опънала се на девствен плаж с бял пясък, а на лицето й — огромни очила на „Шанел“. И всичко това, докато разни готини пичове в шорти й носят екзотични коктейли в кокосови черупки. Така Блеър щеше да забрави за Йейл, Нейт, майка си и Сайръс и щеше да се пече, докато не добие тен на кафе лате под жарките лъчи на слънцето. Естествено, Блеър беше наясно, че Кати и Изабел ревнуват, че никоя от тях не беше поканена в Сейнт Бартс, но за да сме абсолютно честни, ще кажем, че на Блеър и грам не й пукаше.
Оставаше само една седмица.
Чък Бас се приближи зад Блеър и постави огромните си ръце върху потъмнелите й от тениса рамене:
— Забелязах Нейт и малкото момиченце от „Констънс Билард“ да се натискат в ъгъла — обяви той, все едно на някой му пукаше.
Чък беше красив като модел от реклама на афтършейв, но пък беше и най-сексуалният пич в цял Ню Йорк. Беше се опитал да го направи със Серена през октомври, когато тя беше припаднала в апартамента му в хотел „Трибека Стар“. За малко да накара малката Джени Хъмфри да си свали роклята заради него на партито „Целувка по устните“ през същата седмица. Чък беше гнусен, но всички го търпяха, защото беше един от тях. Той учеше в частно мъжко училище, а като по-малък беше посещавал уроци по танци при Артър Мъри, уроци по тенис на Асфалт Грийн и беше пял в църковния хор на един хотел в Южна Франция. Канеха го на най-добрите партита и разпродажби, като всички тях, и беше роден да живее този хайлайфски живот, също като тях. Дори когато го отблъскваха, той винаги се връщаше за още. Невъзможно беше да се отървеш от него.
— Е, и? — попита Блеър и се опита да се отскубне.
— Нейт не успя да те вкара в леглото, нали? — продължи Чък това, което беше започнал. — Мислех си, че на мен ще се падне честта.
Блеър се вцепени. До този момент не беше имала кой знае какви проблеми с Чък, но сега вече разбираше защо Серена го ненавижда. Тя бутна стола си назад, дръпна се от Чък и се изправи:
— Трябва да пишкам — обяви на цялата маса, като напълно пренебрегна Чък — и след това можем да се махаме оттук. Ще си направим купон в моя апартамент или нещо такова.
Арън стана и направи крачка към нея, отново прибирайки къдрите си зад ушите:
— Всичко наред ли е?
В този момент идеята „аз съм г-н Загрижен“ я подразни почти колкото Чък.
— Добре съм.
Тя се обърна и закрачи през стаята по възможно най-добрия начин с десетсантиметровите си сандали с тънки каишки и супертясната си черна рокля от „Гучи“. Опитваше се да държи главата си високо вдигната, за да избегне гледката на Нейт и онова момиче Джени или както там й беше името.
На дансинга отново се събираха хора, които си бъбреха развълнувано. Изглеждаше сякаш Флоу — най-готиният вокалист — ще се появи всеки момент. Но на Блеър не й пукаше. Тя не се побъркваше по известни хора, като повечето момичета. Не й се налагаше, нали беше звездата в собствения си филм, който се играеше в главата й. Тя беше най-известният човек, който познаваше.
Красивата рок звезда се развихря
Джени беше в нещо като транс от блаженство през цялата вечер. Преди да я заведе на партито „Черно и Бяло“, Нейт се беше издокарал в нов смокинг на „Дона Каран“ и беше извел Джени на суши и твърде много саке в „Бонд“, където й беше подарил тюркоазна огърлица „Джейд Джагър“. Зелените му очи блестяха от светлината на свещите, а косата му беше така перфектно подредена, че Джени правеше снимки в съзнанието си, за да може на сутринта да прибави още един негов портрет в колекцията си.
Най-хубавото беше, че след като пристигнаха на бала, Нейт не я повлече да разговаря с хора, които не познаваше. Дори най-близките му приятели, Джереми Скот Томпкинсън, Антъни Авулдсен и Чарли Дърн, ги бяха оставили насаме. Тази вечер Нейт беше само за нея, щастлив да я държи в обятията си, докато се целуват в сапарето в ъгъла.
— Знаеш ли картината на Густав Климт „Целувката“? — прошепна тя, като погледна прекрасното му лице.
— Не съвсем — намръщи се Нейт.