Нейт раздаваше джойнта, понеже от тринадесетгодишна възраст го криеше в кутийка лепенки с картинки от „Весели мелодии“. Другите две момчета се ухилиха така, сякаш вече бяха врели и кипели в живота.
— Пич, много се радвам да те видя — каза Джон Гаус, който беше донесъл тревата.
Беше облечен в жилетка от овча кожа в естествен цвят, избелели дънки и поизносени каубойски ботуши с цвета на жилетката. Не особено сполучлива комбинация, освен ако не си модел на „Марлборо“ или „Ралф Лорън“, а той не беше.
Точно една седмица преди матурите Джон беше изхвърлен от училище за притежание и пласмент на трева и тъкмо сега се завръщаше от някакво ранчо, където би трябвало да е научил разни човешки ценности като честност, доверие и уважение към околните.
Нейт оправи наргилето и го подаде на Райън О’Браян, който беше само на петнадесет, но бе по-пристрастен дори от Нейт и Джон взети заедно. След като го бяха изритали от „Сейнт Джуд“ в началото на годината, родителите му го бяха преместили в академия „Хановер“, където преди учеше Серена.
— Мисля, че си пораснал — каза Нейт. — Не ти ли изглежда поотраснал?
Райън запали наргилето. Той беше висок към 1.80 и с къдрава дълга коса, която падаше на раменете му, точно като на Флоу, само че по-тъмна.
— Я се разкарай — каза той и дръпна широките си панталони за сноуборд нагоре.
Нейт го изчака да си дръпне и да му подаде наргилето. Слънцето залязваше и прозорците на стаята станаха розови. Тази зима беше навалял доста сняг и къщата се гушеше в двуметрова пряспа. Навън нямаше дразнещи аларми на коли или бучащи автобуси. Беше абсолютно тихо. Ако Нейт се заслушаше по-добре, щеше да чуе как вълните се разбиват в скалите на брега. Той обожаваше този шум. Понякога нощно време лежеше буден в леглото си, заслушан в него.
Той си дръпна и запуши отвора, за да не може димът да избяга. Веднага обаче си дръпна пак, като награда за това, че бе отделил цели два часа да изчете документите си за колежа и да попълва по-лесните части. После издиша и подаде на Джон, след което затвори очи. Беше чудесно да си извън града, далеч от училище и от всички, които непрекъснато говорят само за бъдещето. В Мейн той можеше да си почива, без да се притеснява за изпити, колежи или за някой друг.
Джон приключи с наргилето и го остави на масата за билярд. Той взе бялата топка и се заигра с нея:
— И к’во, Нейт, кажи за порнолинка в нета.
Нейт бавно примигна, като гущер на слънце.
— А?
Раян запали цигара „Марлборо Лайт“ и направи няколко кръгчета към тавана:
— Нали се сещаш, ти и онова дребно момиче с тъмна къдрава коса и огромни цици!
Нейт кимна. Знаеше за кого говорят, но за част от секундата не успя да се сети как беше името й:
— Дженифър — спомни си той.
— А, добре, Дженифър. Не си ли видял линка? — попита Раян.
— Какъв линк? — поклати глава Нейт.
Джон взе една щека от стената и я запремята като байонет.
— Ами, пич, тоя линк, за който всички приказват. Не мога да повярвам, че не си го виждал!
Раян взе кредата от масата и започна да я души, точно както би направил някой много надрусан.
— Ми то си е цял филм за теб и тая мацка Дженифър, как се чукате в Сентръл Парк.
Нейт задържа наргилето пред лицето си — не си спомняше да е чукал Дженифър в парка, или където и да било. Единственото, което си спомняше, бяха шантавите портрети по стените в стаята й. Той поклати натежалата си глава и се захили. Порноклип в интернет? Много добра шега, ама тези пичове вечно го бъзикаха. Като се отърси от тази мисъл, той запали и направи едно хубаво коледно дръпване. Беше на път за едно прекрасно място, където Дженифър и нейните портрети бяха само малки точки в мъглата.
Интеркомът в къщата проехтя с гласа на баща му, който имаше акцент от Ню Инглънд:
— Майка ти и аз ще пийнем по коктейл в голямата стая. Ще се присъединиш ли?
Сигурно си мислите, че са му убили кефа, но не беше така, защото Нейт умираше да пие с родителите си, особено когато бе друсан, понеже те правеха най-силните коктейли, които сте виждали, а и беше Бъдни вечер.