Той подаде наргилето на Джон и натисна бутона:
— Идвам веднага.
После го пусна и се обърна към Джон:
— Още по веднъж и после е по-добре да тръгвате.
Двамата с Райън го гледаха как си дръпва за последно.
— Та ти още ли си с тая мацка Дженифър? — попита Райън.
Нейт грабна осмицата от масата и се заигра. Опита се да си припомни как се бяха разделили с Дженифър, но се сещаше само за плюшената панда, която стоеше на кревата й.
Доста интересно как все успяваше да забрави за онази част с „Обичам те“.
— Ъъъ, не точно — измъкна се той.
Джон приключи с джойнта и Нейт изпрати двамата с Райън през задната врата в снега. След това заключи вратата, скри наргилето в стара кутия от бисквити и се запъти за горния етаж, за да пие джин с тоник и да яде пресни стриди с родителите си.
Майката на Б зашеметява всички с изненадата си
Блеър тъкмо се беше изкъпала и бе облякла новата би розова рокля от „Калипсо“. Сега седеше на верандата на вилата и пушеше цигара, докато чакаше Серена да се приготви и мислеше за Одри Хепбърн.
Все едно не мислеше за нея през цялото време.
Още нещо, което би трябвало да спомене в есето си за колежа бе способността да се нагажда към различни ситуации. Нямаше значение в каква сцена играеше или в какво беше облечена — като ученичка в книжарницата в „Смешно лице“ или със смешната шапка и дантелена рокля в „Моята прекрасна лейди“ — тя изглеждаше абсолютно на място, адаптираше се прекрасно с типичното си спокойствие и лекота.
Блеър обичаше да си мисли, че в колежа ще постигне това качество. След като стана ясно, че тя и Нейт няма да живеят заедно в апартамент извън колежа, явно щеше да живее в общежитие със случайна съквартирантка. Щеше да й се наложи да се храни в столова и да ходи на лекции. Но едва ли щяхте да я видите да носи огромна тениска с надпис „Йейл“ и раница. Тя щеше да запази достойнството си, стила си на обличане и изобщо себе си.
Блеър пушеше цигарата си и се опитваше да си представи Одри в Йейл, облечена в роклята си от „Закуска в Тифани“, с черни ръкавици до лактите и колие от перли и диаманти.
И тогава й дойде идея. Точно това трябваше да направи, да напише сценарий за Одри като ученичка в Йейл!
Г-ца Глос й беше казала да е изобретателна. Е, нямаше начин да си по-изобретателен от това! Блеър скочи и затръшна мрежата против комари, като нямаше търпение да започне работа върху есето си. Какво като трябваше да пропусне коледното парти. Приемането й в Йейл беше къде-къде по-важно от някакво си парти.
Серена стоеше пред огледалото и завързваше тюркоазнозелено парео на кръста си. Беше още с мокрите си бански, а в косата й имаше пясък.
— Мислех, че се преобличаш? — попита Блеър.
Серена се намръщи:
— Мързи ме.
Всички си мислеха, че тя ще се наконти, за да е красива за срещата с Флоу, но като се замислим, дали всъщност трябваше?
Истината бе, че Серена беше десет пъти по-красива от всяко друго момиче на острова, независимо с какво бе облечена.
— И ще отидеш на купона по бански? — попита смутена Блеър.
Серена кимна.
— Ъхъ.
Блеър извади лаптопа от чантата и се метна на леглото:
— Мисля, че отхвърляш истината.
Серена се намести до нея на леглото:
— Може би. Какво пишеш?
— Сценарий — отговори Блеър и написа името си в началото на страницата, както и датата, 24 декември. Веднага след това тя добави работното заглавие Одри отива на училище.
— Мисля да пропусна партито, за да поработя върху него.
— А, и кой ми говори за отхвърляне на истината. Майлс направо се е надървил от желание да прекара с теб тази вечер, а и няма начин да ходя там сама — заяви Серена. Тя наклони главата си към рамото на Блеър. — Искаш ли да си изкараш забавно на Бъдни вечер?
Блеър прехапа долната си устна и каза:
— Искам, но повече искам да вляза в Йейл.
Серена се пресегна и затвори лаптопа с отривисто движение:
— Добре, тогава ще се постарая да получиш всичко, което искаш. Моля те, ела.
Серена скочи на крака и дръпна Блеър след себе си.