Блеър въздъхна. Тя имаше невероятното умение да сменя настроението си с едно примигване.
— Добре, но ако не вляза в Йейл, ти и само ти ще понесеш вината.
Майлс и Арън очакваха момичетата в бара. Арън беше подредил прилежно къдриците си и беше облечен с черно памучно сако и панталони и сива тениска. Ако не й беше брат, Блеър би си помислила, че изглежда доста сладък.
Арън пък мислеше, че Блеър изглежда повече от сладка. Тенът й беше потъмнял, а кафявата й коса беше изсветляла на кичури от слънцето. Розовата й рокля падаше свободно, но заради материята се допираше до най-интересните места. Тя изглеждаше като богиня, но разбира се, той не можеше да й го каже. В притеснението си да не изръси нещо неподходящо, се държеше почти като робот към нея.
— Да вървим да седнем, майка ти и баща ми имат някаква голяма изненада за нас, а ни чакат вече от час.
Блеър хвърли поглед към препълнената зала, за да види къде са седнали родителите им:
— Оу Боже, нямам търпение! Може ли, обаче, първо да пийна?
— Стига да си бърза — съгласи се Арън.
Все едно това беше проблем за нея.
Майлс се усмихна на Блеър:
— Изглеждаш много красива.
Арън тайничко се ритна под масата. Можеше да й го каже той.
Майлс също изглеждаше доста добре. Беше облечен в красива черна риза на „Армани“ с бели копчета, кремави памучни панталони и кожени сандали — това си беше доста лъскаво и само човек с вкус можеше да се докара така. Блеър му се усмихна без да се усети. Партито можеше и да не е толкова зле:
— Благодаря.
Серена пооправи пареото си и се огледа за Флоу. Някои от масите в столовата бяха избутани в ъглите, за да се направи място за дансинг, а край басейна беше построена сцена с инструментите и цялата екипировка на „45“. Самата група обаче, не се виждаше никъде.
— Няма да започнат да свирят преди девет — каза Арън, прочитайки мислите й, — попитах бармана.
Серена не отговори. До девет оставаха двадесет минути, а не можеше да се каже, че тя умира Флоу да се появи.
Блеър погълна водката с тоник и подаде празната чаша на Арън:
— Добре, вече съм готова.
Ресторантът на острова беше прекрасно място за Бъдни вечер. В далечния край на салона много известен английски модел хранеше детето си с рибена супа, а до тях една от актрисите в „Приятели“ в доста напреднала бременност се държеше за ръце с набития си съпруг, също холивудски актьор. Останалите хора в ресторанта с бронзов тен и облечени в дизайнерски дрехи, се наслаждаваха на менюто за вечерта, а именно доста скъп вид риба, печена с главата и опашката, с гарнитура от пресни лилави картофи в черен хайвер и всичко това поръсено със стръкчета праз.
— Не се притеснявай, скъпи, поръчали сме ти нещо специално — заяви Елинор на Арън, когато всички се събраха на масата.
Сайръс поръча две бутилки шампанско „Кристал“, а когато сервитьорът се върна с чашите и ги напълни, Елинор започна:
— Ами, добре, не мога да пазя такава тайна повече. Сайръс и аз ще си имаме бебе.
Блеър тъкмо обмисляше как да започне първата глава от сценария си, когато притеснителните думи на майка й навлязоха в съзнанието й и завинаги промениха света й. Лицето й се изкриви от неверие и отвращение, когато тя вдигна поглед, за да срещне погледа на майка си.
Извинете?
— Знам, че на четиридесет и седем ми е малко късно да съм бременна, дори и в Ню Йорк, но докторът ме увери, че съм напълно здрава и способна да го износя и няма за какво да се притеснявам. Освен, че ще стана голяма като къща — засмя се тя.
За момент никой не реагира. Сайръс метна ръка през кръста на Елинор и я стисна.
— Само не говорете един през друг — пошегува се той, като масажираше огромния си стомах със свободната ръка.
Серена не искаше да е груба и наруши мълчанието с възможно най-голямата радост, която можа да изиграе:
— Това е толкова удивително!
Тя скочи на крака и се наведе през масата, за да целуне и двамата по бузите, като също показа на всички останали голия си корем. На Блеър й се прииска да я ритне. Серена нямаше да се държи така, ако ставаше дума за нейната майка, това беше сигурно.
— Кога го очаквате? — попита тя, като сядаше на мястото си.
— На 18 юни — отговори радостно Елинор.
Блеър дори не се помъчи да измисли нещо, което да каже. Чувстваше се така, сякаш по главата я беше ударила летяща палма и имаше вероятност никога повече да не проговори.