— Ало, Кати? Серена е.
— Здравей!
— Слушай, Изабел там ли е?
— Ъхъ.
Разбира се, че беше там.
— Супер. Ами, мацки, чудех се дали бихте искали да дойдете в нас и да ми помогнете да планирам купон за Нова година? Страхувам се, че реших да го направя в последния момент и искам да е страхотен, а нямам достатъчно време.
Двете момичета останаха без думи. След като се опомниха, започнаха да пищят:
— Оле, боже! Това ще е най-страхотният купон! Не се притеснявай, веднага пристигаме!
Така и направиха.
Серена отвори вратата, облечена в червени кадифени боксерки и тясна тениска със снежен човек.
— Олеле, толкова си почерняла! — възхити се Изабел и я целуна по бузата.
— Да не си отслабнала? — каза Кати и също я целуна.
Все едно на Серена й трябваше да отслабва.
Като добра домакиня Серена ги въведе в огромното семейно фоайе на апартамента на Пето авеню с изглед към Метрополитън. Родителите й прекарваха празниците в Риджфийлд, а брат й беше с приятели в Бостън, така че тя разполагаше с целия апартамент.
Тя вече беше наредила няколко бели листа върху масичката за кафе и ги беше озаглавила: място, пиячка/ храна, музика/ звук, тема/ украса/ осветление, покани, списък с гости. Сега ги подаде на Кати и Изабел.
Ето, виждате ли колко е добра в разпределението на задачите?
— Вие двете нали бяхте в комитета по организирането на „Целувка по устните“ миналия октомври?
Те кимнаха.
— Супер. Значи можете да се обадите на същия доставчик и декоратор?
— Разбира се! — Изабел потърси палма си в бездънната чанта.
— Ще трябва да намерим готин диджей — инструктира ги Серена.
Кати я погледна изумена и объркана:
— Няма ли да свирят „45“?
Серена премигна. Тя нямаше ни най-малка идея какви са плановете на Флоу за новогодишната вечер, но беше повече от сигурна, че не иска той да й върви по петите цяла вечер на собственото й парти.
— Всъщност те са заети със записите на новия си албум. А и е по-добре с диджей, доста по-разнообразно.
Двете момичета изглеждаха разочаровани.
— Мислех да използваме стария списък за гости от партито „Черно и бяло“ — каза Серена и взе още листа от масичката за кафе. — Разбира се, вие можете да добавите когото пожелаете.
Изабел погледна в списъка и попита:
— Флоу ще дойде ли изобщо?
Серена се поколеба. Ако им кажеше не, те щяха да завъртят клюката отново, как годежът се отменя и ала-бала. А пък щеше да е весело да изпрати покана до къщата му в Малибу, особено след като беше оставила подаръка му на рецепцията, беше го зарязала и се беше върнала в Ню Йорк. Освен това, той така или иначе нямаше да дойде.
— Обеща ми да дойде — каза тя и посочи към името му в списъка.
След това, без да се замисля какво прави, прелисти списъка до буквата Р, за да се увери, че името на Арън Роуз е в него. Арън нямаше да се върне от Сейнт Бартс преди трийсети, но тя се надяваше, че ще дойде на купона й. Последният път, когато се видяха, той беше доста нещастен, и тя искаше да го развесели по някакъв начин.
— Искаш ли аз да се заема с поканите? — попита Кати професионално. Тя веднага измъкна мобилния си телефон NOKIA от малката червена чантичка и добави: — Мога да се обадя на печатаря веднага.
— Добре — съгласи се Серена, — а ти, Изабел, се обади да ни намерят подходящо място в центъра, с гледка към фойерверките и ще е по-добре, ако има веранда.
Докато подаваше списъка с гостите на Кати, Серена зърна името на Натаниел Арчибалд. Къде, по дяволите, беше Нейт напоследък? Той задължително трябваше да дойде на партито й. То просто нямаше да е същото без него.
Нейт беше зает да отваря подаръка от Джени, което не беше лесна работа, понеже беше увит в няколко ката тийнейджърски списания и тиксо. Пакетчето беше пристигнало предния следобед, но покрай карането на сноуборд с Джон и Райън в планината Кадилак и пушенето на трева в джакузито на някаква мацка по време на купон в Бар Харбър, той не беше намерил време да го отвори.