Единствените чисти боксерки, които имаше в чекмеджето си бяха тези, които Джени му беше купила в „Барнис“, така че той седеше върху картинката на яхта на пода и късаше страниците от списания, които покриваха кутията — точно, както Джени си го беше представяла.
Той вдигна капака и погледна вътре, като се засмя, докосвайки кичура коса. Това с косата доста наподобяваше нещо, което би направила Блеър, макар че тя би поляла кичура с парфюм, след което би го поставила в сребърна кутийка от Тифани, облечена отвътре с червено кадифе и с инициалите на Нейт на капака. След това той извади билета от „Лешникотрошачката“ и го завъртя между пръстите си. Само че вместо да се върне пет дни назад, когато беше завел Джени да гледат балета на първия ред на балкона в Нюйоркския държавен театър в Линкълн сентър, където се държаха за ръце, докато армията на играчките оловни войници се сражаваше със злите мишки под безумно голямата елха, той се сети за последния път, когато беше водил там Блеър.
Блеър имаше менструални болки и в почивката Нейт беше взел „Адвил“ и вода „Перие“ от бюфета, след което бяха излезли да пушат на балкона. Прекараха цялата втора част на балета там, в пушене, целувки и гледане на хората, които минаваха край празния фонтан на Линкълн сентър. Блеър беше облечена в палто от камилска вълна с яка от норка, в което Нейт обичаше да притиска лице, вдишвайки аромата на кожа, комбиниран с парфюма й и цигарения дим.
Тогава телефонът му звънна от етажерката в стаята му в Маунт Дезърт. Имаше девет гласови съобщения от домашния номер на Джени, а той не беше отговорил на нито едно. Този път, обаче, номерът беше различен.
Нейт се ухили, защото винаги се радваше да говори със Серена.
Да, както всяко друго момче на планетата.
— Хей, как я караш?
— Нейти? Тъкмо се чудех кога ли ще те видим отново? Или ще си останеш в Мейн до дипломирането? — разнесе се гласът й от телефона.
Нейт се наведе и взе кутийката със сладкиши от пакетчето, което Джени му беше изпратила. Той извади един и го налапа, преди да е върнал кутията на мястото й.
— Мислех да поостана тук малко повече.
Искаше му се да отложи разговора с Джени възможно най-дълго, ако може завинаги.
— Аз пък организирам купон за Нова година и Кати и Изабел са тук в момента и ми помагат. Ще си измислим страхотно мото, ще наемем най-добрия диджей и място с огромна веранда, за да можем всички заедно да гледаме зарята. Ако не дойдеш, значи си най-големият смотаняк на земята и ти обещавам, че ще съжаляваш.
Нейт се засмя. Идеята с купона звучеше добре. След това той се сети за нещо.
— Хей, къде е Блеър? Не сте ли още в Сейнт Бартс?
— Дойдохме си по-рано — въздъхна Серена, — а Блеър се прави на зубър и пише есето си за Йейл.
— Оу — каза Нейт, извади „Ромео и Жулиета“ от пакетчето и прокара пръст през страниците й. След това се загледа в класическата илюстрация на корицата, прегърнати момче и момиче. — Тя ще дойде на купона, нали?
— Разбира се, глупчо, не е чак такъв зубър — възкликна Серена.
— Добре тогава — съгласи се Нейт, все още с книгата в ръце. — Ще дойда.
Серена затвори и се усмихна. Пред нея на червено-бялото канапе седяха Кати и Изабел, заети да поръчват храна и пиене в излишък по мобилните си телефони. На Серена й се стори интересно как Нейт се съгласи да дойде, едва когато разбра, че и Блеър ще бъде там. Купонът обещаваше да е наистина интересен.
Измъчените творци влизат в играта
Все още с изцапаната от кафе бяла тениска, за една седмица Дан беше изписал цяла нова тетрадка с мрачна поезия, за това как любовта е жалка измама, измислена от „Холмарк“, за да продава картички за свети Валентин и за да се създава у хората фалшиво чувство, че животът има смисъл. Точно в този момент той довършваше стихотворението „Кола, пълна с камъни“ за един тип, дето си напълнил колата с камъни и я закарал на реката, понеже му напомняла за бившата му любима, която обичала да кара и да слуша вместо музика белия шум от приемника.
Джени почука на вратата му и каза:
— Има поща за теб от г-н Хърмит Ман.
Дан пусна химикалката и отвори вратата. Джени носеше розовия си пеньоар, а над горната й устна имаше бяла пяна. Тя му подаде плика.