Два съвета:
1) Останете с мен, аз знам къде е купонът.
2) Целувайте хората. Тази вечер в полунощ имате разрешение да целувате абсолютно непознати, без да се налага да давате обяснения. Така че, действайте!
Вашите писма
В: Скъпа И.,
Добре де, аз обикновено не съм голяма клюкарка, но реших да ти кажа, понеже съм още в Сейнт Бартс. Сещаш ли се за това момче М, с което се размотаваше Б? Веднага след като Б си тръгна, той се заби с оная френска мацка, дето преподава водни ски и прекарват доста време заедно.
bean
О:Скъпа bean,
Благодаря за информацията. Съжаляваме, че си там, а не в Ню Йорк. Между другото, трябва да клюкарстваш по-често, това прави кожата блестяща.
И
Наблюдения
А разхожда кучето си по Парк авеню. Май се е върнал от Сейнт Бартс без приятеля си М. Флоу хваща самолет от Ел Ей до нюйоркското летище „Кенеди“ рано тази сутрин. Наистина? Б излиза, за да си купи суперсилна пяна за коса на Frederic Fekkai от аптеката на „Медисън“. Май си е измислила странна прическа за партито тази вечер. Нямам търпение да я видя, както и всички вас!
Единственото парти, на което си заслужава да отидеш
Ако още не сте получили една от тези, по-добре напуснете града:
Не бъди смотаняк.
Ела празнувай Нова година с мен!
Тема: Луда нощ в рая
Къде? Леденият замък на 19-та Западна улица
Кога? Неделя вечер, дъъъ. От 9 часа до…
Доведи? Себе си и колкото приятели можеш да качиш в асансьора.
Ще се видим там!
Нашият живот е по-добър от филм
Ако животът ни беше лош тийнейджърски филм, щяхме да поканим представители на всички колежи, от които се интересуваме и да им покажем как се забавляваме, след което те да ни приемат да учим при тях. Но не е така, защото животът ни е по-добър от филмов сценарий и не се налага да стигаме до крайности, за да влезем в колеж. Нали?
Нямам търпение да видя кой кого целува в полунощ!
Знаете, че ме обичате,
Интригантката
Дж дава всичко от себе си
Джени беше обръснала, депилирала, оскубала, ексфолирала и овлажнила цялото си тяло, след което беше лакирала ноктите си, беше изсушила косата си и си беше сложила лек грим в златно и бежово от една таблица, която беше запазила от списание Allure. После беше обула прашките и същите кадифени панталони от деня в парка, в комбинация с черен пуловер с шпиц деколте с вплетени златисти нишки. Той изглеждаше малко смешно на закачалката, но облечен беше страхотен. Поне Джени си мислеше така.
Най-накрая тя беше сложила тюркоазната огърлица от Нейт и чифт остри черни ботуши с висок ток, с които беше трудно да се ходи, но на кого му пука? Това се случи в шест, а в оставащите два часа и половина тя запълва времето си с пакетче солети с вкус на чедър и серии на „Семейство Озбърн“. През цялото това време синият й телефон стоеше в скута й. Сега обаче беше осем и половина в новогодишната нощ, а Нейт още не се беше обадил.
Целия ден Джени бе толкова заета да приготвя тялото си и да очаква обаждането на Нейт, че не беше забелязала какво прави семейството й. Сега изключи телевизора и излезе в коридора.
Вратата на Дан беше открехната и тя я бутна. Компютърът беше изключен, а в пепелника нямаше димящи цигари.
— Дан? — повика го тя, но не получи отговор.
Джени направи учудена физиономия и се запъти към кабинета на баща си. Вратата там също беше отворена.
— Татко? — Отново никакъв отговор.
По традиция на Нова година баща им излизаше на литературно четене маратон, което продължаваше цяла нощ и изглежда вече беше тръгнал.
Джени натисна няколко бутона на мобилния си телефон и набра Нейт. Отново попадна на гласовата поща.
— Ако се опитвате да се свържете с… — започна металическият женски глас.
— Нейт — каза той със собствения си глас.
— Моля, натиснете едно и оставете съобщение, или изчакайте сигнала — продължи съобщението.
— Пак съм аз — весело изчурулика тя, като се опитваше да звучи бодро, — предполагам, че си някъде в задръстване или нещо подобно, аз май ще тръгвам за партито на Серена. Ще накарам таксито да спре у вас и ще ти звънна. Дано се видим преди полунощ! Нали? Обичам те. Чао.