Джени затвори, след което отиде в стаята си, за да вземе палтото и чантата си. Какво като още беше наказана? Руфъс и Дан я бяха оставили сама в апартамента.
Какво можеха да очакват от принцеса, която е била затворена в кула толкова дълго?
Нейт беше решил да не пуши изобщо, преди да стигне на купона, понеже знаеше, че Блеър го предпочиташе натурален. Но стига де, беше Нова година.
— На — каза Джереми, подавайки му огромната цигара, която тъкмо беше запалил. Нейт, Джереми и Антъни се бяха сгушили край статуята на Ганди на Юнион скуеър. Наоколо звучеше песента на Бийтълс „Вчера“.
— Дърпай здраво и да ходим на това парти, че тук е като проклетата Антарктика — посъветва го той.
Нейт приближи джойнта до устните си и дръпна здраво, като затвори очи. Нямаше нищо по-добро от дълго дръпване в студена нощ. Той подаде цигарата на Чарли, като задържа дима в дробовете си секунда повече.
— Ами ако партито е тъпо? — попита Чарли преди на свой ред да дръпне.
Нейт си спомни какво му беше казала Серена за Блеър, че се е затворила в стаята си да пише вече цяла седмица. Всеки път, когато тя се затвореше за по-дълго с домашно, след това беше неудържима.
— Пич — каза той, издишайки облак дим над главата на Ганди, — няма да е тъпо.
Н още носи сърцето на Б на ръкава си
Оставете на Серена да вдигне летвата за всяко парти, не само за новогодишното. Две минути, прекарани в салона, който беше наела, бяха достатъчни, за да ти стане ясно, че това е най-якото парти на всички времена. По ъглите горяха факли, а дансингът беше направен от истинска зелена трева. Барманките носеха оскъдни бикини, а диджеят беше новоизгряла звезда от Исландия. В единия край на салона имаше три стаи с кожени дивани и джакузита за онези, които се нуждаеха от уединение или просто от вана. Имаше и огромна тераса с изглед в три посоки, за момента, в който ще започне зарята.
Блеър не беше спала повече от няколко часа и не беше излизала, откакто се бе върнала от Сейнт Бартс. Тя живееше на еспресо, адреналин, никотин и решителност. Сценарият й щеше да убие рибата, усещаше тя, и щеше да я заведе до Йейл.
Но дори и най-добрите писателки се нуждаеха от почивка.
Блеър пристигна на купона с лилава велурена мини пола, черен сатенен потник от „Клои“ и мрежести чорапи. Косата й беше вдигната на висока опашка в стил шейсетте, имаше изкуствени мигли и сребърно червило. Беше обула новите си черни боти с десетсантиметрови токове, които баща й беше пратил от Франция за Коледа с бележка: „Не ги обувай без придружител!“ Блеър не последва този съвет и дойде сама.
Не й отне много време да открие Серена. Тя беше единственото момиче с розови кичури в косата, което танцуваше босо и беше облечено с горнище от бански и черни кадифени къси панталони. Плюс това от ушите й висяха дълги диамантени обици. Диджеят беше надул музиката толкова, че стените се тресяха.
— Гърдите ме болят — викна Серена, танцувайки.
— Мен ме боли мозъкът! — викна в отговор Блеър. Преди да започне да танцува или да говори с някого тя имаше нужда от силно питие.
Или от три-четири питиета.
— Тъкмо видях Нейт, търсеше те! — викна пак Серена и посочи напосоки из тълпата.
Естествено.
Блеър мина покрай нея и си проправи път към бара. Заслужаваше да пийне. Тъкмо свършваше сценария си, оставаше й само края, но тя беше сигурна, че като цяло е страхотен. Освен това беше проклетата Нова година и ако Нейт искаше да говори с нея, тя трябваше да има поне едно питие в себе си.
Кати и Изабел стояха край бара и чакаха своята вселена — Блеър.
— Здравей, Блеър — казаха те в унисон.
— Още имаш тен — отбеляза Изабел, криейки бялата си ръка с отвращение.
И двете бяха облечени в черни рокли, същите каквито Блеър и Серена носеха в нощта на бала „Черно и бяло“.
— Серена каза, че работиш върху есето си за Йейл, знаеш, че има още цял месец до срока за предаване — каза Кати, сърбайки „Космополитън“.
Блеър изгледа лошо бармана, задето не й взима поръчката толкова дълго:
— Просто искам да е съвършено.
— И съм сигурен, че ще бъде — убеди я познат глас.
Блеър се обърна и видя Нейт точно зад нея, облечен в зеления кашмирен пуловер, който тя му беше подарила за Великден. Преди да му го опакова и подари, тя бе зашила малък златен медальон с формата на сърце в ръкава, за да може той винаги да носи сърцето й със себе си. Почуди се дали още е там.