Кати и Изабел ги оставиха насаме, като се приближиха към група момичета, които си шушукаха.
— Чух, че го направила с оня тип Майлс в Сейнт Бартс — каза Тина Форд.
— Затова се е върнала по-рано, за да вземе хапчето на другата сутрин от гинеколога си — каза Рейн Хофщетер.
— Някой да е виждал Флоу? — попита Кати.
— Серена ни обеща, че той ще дойде — измънка Изабел.
Ники Бътън поклати глава всезнаещо:
— Чух, че той я е зарязал, понеже иска да остане чист, а тя се друса непрекъснато.
— И къде ти е детската градина? — попита Блеър, вадейки цигара „Мерит ултра майт“ от чантата си, като зачака той да й я запали.
Нейт се ухили. Това си беше начало, поне му говореше.
— Скъсахме — каза простичко той.
Откога?
Барманът най-накрая се появи и Нейт тропна с ръка по бара:
— Водка с тоник и „Джак Даниеле“ с кола и много лед.
Блеър обожаваше умението му да предугажда желанията й, преди да ги е изрекла, но се направи, че не забелязва, гледайки танцуващите.
— И как мина Коледа? — попита Нейт, като внимателно й подаде препълнената чаша.
Не беше идеалното начало.
Блеър отпи голяма глътка, след това здраво си дръпна от цигарата и каза:
— Гадно.
Нейт усети, че не й се говори за това:
— Няма значение, остават шест месеца до дипломирането.
Те се спогледаха ужасени.
— Шест месеца — повтори тя, отново отпивайки от чашата.
— Доста дълго — довърши Нейт.
Блеър замалко да се усмихне, понеже той винаги знаеше какво мисли.
— Шантаво, а? Догодина по това време ще сме с нова тълпа приятели от колежа — каза Нейт окуражен от опита й да се усмихне, — хора, за които още дори не знаем, че съществуват.
Блеър дъвчеше сламката си и гледаше как Серена си блъска дупето с двама двадесетгодишни мъже с еднакви моряшки фланелки, които май бяха близнаци:
— Нямам търпение. Щом вляза в Йейл, няма да се върна тук никога.
Нейт се усмихна, харесваше му увереността й, че ще влезе в Йейл:
— Тогава ще трябва да ти идвам на гости.
Водката почваше да я хваща. Тя виждаше, че Нейт се опитва да говори с нея, сякаш нищо не се е случило, сякаш не я беше зарязал заради някаква четиринайсетгодишна и не я беше избягвал цял месец. Беше дразнещо, но и прекрасно, точно както в сценария й, когато Одри осъзнава, че се е държала лошо с Колин, точно толкова, колкото и той с нея. Затова тя решава да го обикне дори повече, именно заради това. Пое си дълбоко въздух и довърши питието. Беше забравила колко зелени са очите на Нейт.
Чарли Дърн се приближи към тях и се здрависа с него:
— Добре дошъл, пич, видях ти задника в интернет. Добра работа!
Точно навреме.
— Мерси, пич — отвърна Нейт, като се опитваше да запази самообладание. — До после.
С това се надяваше да му даде да разбере, че не му се дискутира темата точно сега.
Чарли си тръгна, а Блеър запали цигара и попита:
— Какво искаше да каже той, какво си правил?
Нейт извади запалката си Zippo и запали цигарата й. Ако Блеър не беше чула за случката в парка между него и Дженифър, той нямаше да й каже.
— Нищо — замаза нещата той.
Кичур руса коса падна на челото му и Блеър го махна, като си позволи да му се усмихне, както и той на нея.
Почти като едно време.
Почти.
А си намира развлечение
Малко след десет изгубеният доведен брат на Блеър излезе от асансьора и влезе право в салона, а около него се носеше облак от билков цигарен дим. Той беше облечен с една от множеството си черни фланелки ЛЕГАЛИЗИРАЙТЕ ДРОГАТА, но изглеждаше доста блед за човек, прекарал седмица на Сейнт Бартс.
Погледът му веднага се плъзна през тълпата от пиячи, пушачи и танцьори, докато откри това, което търсеше край бара — Блеър и… Нейт, вперили поглед един в друг.
Сърцето му се разтуптя. Блеър не приличаше на момичето от Сейнт Бартс, сега тя сияеше.
Той искаше да иде при нея и да се извини за идиотското си държание във вилата, но накрая реши, че е по-добре да не го прави. Това беше купон и се предполагаше, че хората се забавляват. Просто щеше да почака до утре, освен ако тогава Блеър нямаше махмурлук.