След като му обуха ботушки, Ейнджъл се завъртя в кръг, за да ги покаже на всички.
— Добро момче — поощри го Ванеса.
И го последва с камерата.
Тя толкова се вглъби в обекта на снимките си, че не забеляза своя герой Кен Могул, който се приближи и седна на една от пейките, за да гледа.
Дан търсеше Ванеса от часове. Първо беше отишъл в апартамента й, което бе най-обичайното място да я откриеш, но след като беше натиснал звънеца четиринадесет пъти и беше викал под прозореца, се отказа. След това отиде до бар „Файв енд Дайм“ в Уилямсбърг, където свиреше сестрата на Ванеса заедно с групата си „Шугърдеди“. Руби беше заета с репетиция, но каза, че Ванеса споменала нещо за снимане на ненормални хора посред нощ в някакъв парк.
Колко полезно, сякаш не всеки парк посред нощ е пълен с ненормалници.
Дан отиде първо до Медисън Скуеър Парк, където бяха снимали сцената от „Война и мир“, но освен няколко души, които разхождаха кучетата си и мъж, който спеше на една пейка, покрит с хартиена торба, в парка нямаше други хора и беше тихо. След това Дан отиде до Вашингтон Скуеър Парк, който беше пълен със скейтбордисти и студенти от Нюйоркския университет, които палеха забранени фойерверки. И накрая той се разходи до Сентръл Парк, където вървейки безцелно, проклинаше Ванеса задето не вярва в мобилни телефони. Обиколи езерото, като гледаше как ледените блокове се блъскат един в друг и се почуди, къде ли са всички гъски. После забеляза някаква тълпа, която се събираше край входа на 89-та улица. Там, проправяйки си път през тълпата зърна едно бледо момиче с камера, облечено в черно палто, шапка с козирка и войнишки кубинки.
Дан слезе по белите каменни стълби, които водеха към езерцето и седна на една пейка, до някакъв тип с червена коса и лунички, който носеше сиво скиорско яке с пухена яка, което изглеждаше доста скъпо. Той седеше на голите си ръце и наблюдаваше Ванеса.
— Виждаш ли как се промъква зад тях, преди да ги заговори — каза мъжът на Дан, сочейки Ванеса. — Сякаш знае нещо за тези хора, което дори и те не подозират.
Дан кимна. Какъв пък беше тоя?
— Харесва ми как се слива с пейзажа, просто застива и ги оставя да се движат. Толкова е красива.
Дан се обърна и загледа мъжа лошо. Искаше му се да го удари.
Мъжът подаде ръката си и каза:
— Аз съм Кен Могул, режисьор. И ти ли си във филмовия бизнес?
Дан стисна леко ръката му и каза:
— Не, аз съм поет — а дъхът му излизаше на бели кълбета.
Двамата продължиха да наблюдават как Ванеса се наведе и позволи на пудела да подуши обектива. Дан се наклони напред. Тя беше толкова грациозна с камерата и снимаше с такава лекота, че беше трудно да повярваш, че би злоупотребила с материала си. Може би Джени беше права да не я вини за линка в интернет. Може би не Ванеса го беше качила. Може би по някакъв начин снимките й бяха попаднали в лоши ръце.
— Публикувал ли си нещо? — попита го Кен Могул.
— Още не. — Дан се усмихна в себе си. — Но следващия месец мое стихотворение ще излезе в „Ню Йоркър“ — добави гордо.
Това, което тя иска, не е онова, което има
Джени успя да стигне до партито на Серена към единайсет. Приятелски настроеният шофьор я беше прекарал през Таймс Скуеър, а всеки знае, че това място се избягва на Нова година заради хилядите пияни туристи. Там тя слезе и повървя. Почувства се пораснала и готина, сама посред нощ, на път за купон, където най-накрая щеше да види гаджето си — любовта на живота й.
Когато излезе от асансьора и влезе в салона, Джени разкопча палтото си и го подаде на гардеробиерката. Огромните й гърди почти изскачаха от деколтето на златно-черния й пуловер.
Здравейте, здравейте!
Част от мъжката половина на гостите веднага разпозна мацката от линка в нета, който беше такава гореща тема за обсъждане по време на ваканцията. Те всички спряха и започнаха да я аплодират.
— Маце, ела тук и ми покажи прашката си — викна някакъв пиян тип със старомодна черна шапка.
— Искаш ли да се повъргаляме в моето палто? — викна друг.
Джени замръзна на входа с чантичка в ръце и се почувства като Клара от „Лешникотрошачката“, когато я заобикаля бандата лоши мишки. Очите й обходиха помещението в отчаяно търсене на Нейт.