Къде ли беше нейният принц?
В другия край на залата, точно до бара, едно момче с руса вълниста коса и момиче с тъмна дълга коса си говореха, а лицата им бяха толкова близо едно до друго, че сякаш се целуваха. Те се гледаха един друг така, както Джени искаше да я гледат, сякаш бяха забравили, че са на купон, заобиколени от хора.
Момчетата още ръкопляскаха и крещяха, когато момчето и момичето се обърнаха, за да видят какво става.
Здравей, здравей отново!
И тогава тя разбра!
Нейт никога не я беше обичал, понеже не беше преставал да обича Блеър. И тъй като я беше излъгал, той дори не ставаше за гадже, както Ванеса и Дан бяха предположили. Нейт не беше принцът от „Лешникотрошачката“, а поредната лоша мишка.
— Нейт — започна тя, като едва-едва се приближи до мястото, където стояха той и Блеър. Там свали огърлицата и я захвърли към него.
— Дженифър, съжалявам — заекна Нейт, но в очите му не се четеше разкаяние, а на Джени не й пукаше. Блеър я гледаше със страшен поглед, но това също не я притесни.
— Майната ти — прошепна тя, когато топлите сълзи започнаха да се стичат по бузите й. Обърна се и потърси тоалетната, за да се напръска със студена вода и да напусне купона с достойнство.
Нейт се наведе и прибра огърлицата в джоба си. Изглеждаше уморен и непохватен. Блеър лапна поредната цигара и започна да се мъчи с един кибрит. Тя продължи така, докато отчаяна не остави клечката да падне от ръката й и въздъхна.
Нейт отвори запалката си и я поднесе към лицето й, но тя го пренебрегна.
— Какво има? — попита той, макар много добре да знаеше.
Блеър го погледна изотгоре, с висяща между устните й цигара. Той не беше в главната роля на нейния живот, той беше бивш. Там наоколо имаше толкова много обещаващи звезди, за какво й беше той?
— Ти си другата причина, поради която нямам търпение да отида в колеж.
— Просто исках да ти запаля цигарата — нескопосано обясни Нейт.
— Добре — каза тя, след като го остави да й запали и си дръпна. После издиша целия дим в лицето му и каза: — Сега вече можеш да се разкараш.
Нейт се нацупи и затвори запалката. Блеър винаги преиграваше. Около тях хората започнаха да броят: Десет, девет, осем!
— Блеър? — каза той и се приближи. Просто трябваше да се целунат и всичко щеше да стане както преди. Точно както преди.
Но Блеър вече беше тръгнала. Тя хвърли запалената цигара в краката му и се запъти към терасата, а опашката й се движеше между плешките. Вече беше полунощ и тя имаше по-важни неща за вършене от това да целува поредния смотаняк.
С получава серенада
Серена танцуваше толкова диво, че имаше чувството, че е участвала в маратон. Устата й беше пресъхнала, краката я боляха, а ръцете й висяха безжизнено край тялото. Някой беше изсипал питието си в косата й, но на нея не й пукаше. До нея имаше едно сладко дупе, обуто във войнишки панталони, което принадлежеше на сладко момче с красиви къдрици.
— Седем, шест, пет!
Арън хвана ръката на Серена и я задърпа към плъзгащите врати:
— Хайде, да излезем навън.
— Серена! — чу се глас, който ги спря.
Тя се обърна, без да може да повярва на очите си. Това беше Флоу, облечен в бежово велурено сако и с китара в ръка, който тъкмо излизаше от асансьора. Под очите му имаше кръгове, а косата му беше сплескана от дългия полет от Ел Ей, но въпреки това той беше прекрасен. Всички момичета замряха, както и повечето от момчетата.
— Здравей — поздрави го тя със странна усмивка.
Флоу пое уханието на парфюма й като глътка свеж въздух. Облечена с къси панталони и горнище от бански, тя наподобяваше богинята от най-дивите му сънища. Той се наведе и отвори калъфа на китарата:
— Написах ти песен на път за насам.
Серена пусна Арън и кръстоса ръце на гърдите си. Не искаше да става груба, но той нямаше ли да се усети и да си отиде вкъщи?
До нея Арън стоеше с ръце в джобовете и нямаше нищо против да чуе какво ще изсвири Флоу. Както и всички останали в залата.
— Нарекох я „Моето сладко момиче“ — измърмори Флоу, намести китарата, изсвири няколко акорда, присви очи и запя: