Бррр. Е, не забравяйте обаче, че е много сладък.
Това най-вероятно беше най-лошата песен, писана някога, но всички на купона наобиколиха Флоу, завладени от музиката и от добрия му външен вид. Всички момичета се надяваха, че ще ги забележи и ще им напише песен, ей там веднага, на момента, а момчетата си мислеха, че ако се навъртат покрай него, ще намажат за през нощта.
Серена си помисли дали да не пусне един долар в калъфа за китара, но се разколеба, понеже вече доста го беше наранила и не беше нужно и да го унижава.
— Хайде, да излезем навън — прошепна тя на Арън и тръгна назад през тълпата.
Блеър не се учуди, когато Чък Бас я намери на верандата, докато ядеше маслини, пушеше цигари, пиеше коняк и замръзваше, разбира се. Това се случи малко преди полунощ и доколкото познаваше Чък, той явно си търсеше някой да му духа, докато гледа зарята.
— Честита Нова година, Блеър! — каза той, приближи се до нея и я целуна по устата. Там имаше костилка от маслина, но той не възразяваше.
Блеър се дръпна, изплю костилката и каза:
— И по-добре да е щастлива…
Чък я прегърна и спусна ръката си към задника й:
— Знаеш ли какъв е най-добрият начин да разпуснеш на Нова година?
Тя се дръпна и посочи през стъклената врата масата, на която седяха Кати и Изабел, които се държаха за ръце и отброяваха секундите до края на старата година.
— Те двете винаги са били супервлюбени в теб, защо не им покажеш как се посреща новата година?
— Верно ли? — ухили се той.
Тя кимна:
— Хайде, върви и…
Но преди да довърши, той вече беше влязъл и бе прегърнал и двете момичета:
— Четири! Три! Две!
В и Д със собствени прояви
В дванадесет без четвърт маратонците бяха започнали бавната си обиколка на парка. Ванеса тичаше редом с тях, като се опитваше да улови смесицата от решителност, болка и възбуда по лицата им. Те бяха навън и тичаха, а беше адски студ! Това беше краят на една година и началото на друга, а може би началото на цяла нова епоха.
Макар че те тичаха доста бавно и тя можеше да се движи покрай тях, Ванеса беше оставила оборудването си в една пряспа, а и обувките й правеха мазоли, затова реши да се върне в стартовия пункт, като се успокои, че ще направи няколко кадъра на финала.
Дан и Кен Могул все още я чакаха на пейката.
— Номинирали са ме за няколко неща — разказваше Кен, — но никога не съм печелил нищо. Може би тя ще ми помогне в тази насока. — Той не беше спирал да приказва, откакто Дан седна до него.
Дан нямаше нищо против. Тетрадката му беше отворена пред него, той се взираше в петното от светлина, което хвърляше лампата и търсеше правилната дума, за да опише как се носят снежинките, толкова бавно сякаш танцуват.
Изведнъж Ванеса се появи в петното светлина, бузите й бяха почервенели от тичането, а големите й кафяви очи блестяха. Тя се усмихна на гледката — Дан и някакъв възрастен мъж в модно яко седяха заедно на пейка в парка, а върху раменете им имаше около сантиметър пресен сняг. Тъжните очи на Дан я гледаха изпод бялата му плетена шапка. Никак не изглеждаше бесен и тя наистина се радваше да го види.
— От колко време седиш тук?
Мъжът с якето се изправи и каза:
— Достатъчно дълго, за да разбера, че ти си следващото най-хубаво нещо, което ще се случи на киноиндустрията.
Ванеса се усмихна отново. За какъв се мислеше пък тоя?
Той се приближи до нея и й подаде визитката си. Кен Могул, режисьор, така пишеше на нея.
— Аз потеглям за Бразилия, ще снимам експозе за детската проституция в Рио, но ще се радвам да ми се обадиш, за да направим нещо заедно. С удоволствие ще те използвам.
Ванеса отиде до раницата си и сложи апарата в нея. Тя се възхищаваше от работата на Кен Могул, но не беше сигурна, че искаше да я „използват“, независимо, колко известен бе той. Тя искаше да се справи сама.
— Ще ми се обадиш ли? — настоя той.
— Извинете — чу тя как Дан се обади тихичко изотзад.
Кен се обърна:
— Да, това момче чака да говори с теб, почти откакто и аз. А кой си ти, пич?
Дан се изправи, а тетрадката му падна в снега. Той отиде до Ванеса и я прегърна:
— Гаджето й.
След това я целуна възможно най-силно от страх да не би да не го вземат на сериозно. Та той й беше гадже, по дяволите!