Ванеса се изправи:
— Какво? Ама аз сериозно. Трябва да го направиш.
Дан се мушна под завивките и каза:
— Все тая.
Той не беше готов за секс, нито пък за публикуване. В този момент се почувства дори по-неадекватен отпреди.
Ванеса знаеше кога да се оттегли. Тя пое дълбоко въздух и се настрои на друга вълна, онази, която се надигаше, когато Дан имаше нужда от груба целувка по сладкото си лице.
Промъкна се под завивките и го целуна по брадичката.
— Още една седмица и ще прекараме цялата ваканция по този начин — каза тя.
За разлика от повечето им съученици в „Констънс Билард“ и „Ривърсайд Преп“, Дан и Ванеса нямаше да ходят на някакви зашеметяващи места през почивката. Ванеса живееше със сестра си Руби, която беше баскитаристка, в една част на Бруклин, наречена Уилямсбърг. Родителите им бяха авангардни творци, които живееха във Вермонт и прекарваха Коледа на турне с трупата си. Дан и сестра му Джени живееха с баща си Руфъс, писател с комунистически възгледи и редактор на никому неизвестни бийт поети, който не вярваше в коледа или ханука, или който и да било празник.
— Татко ще прави годишната вечеря с лазаня в петък — каза Дан и прокара ръка по гърба на Ванеса, като се опита да се отпусне. Обичаше допира на тялото й — меко и гладко, а не кокалесто като неговото. — Ще дойдеш, нали?
— Разбира се. Но кажи на баща си, че няма да преяждам като миналата година. Ето още нещо, което ще направя през ваканцията, ще отслабна с два килограма.
Дан продължи да я гали по гърба:
— Защо?
Тя нямаше нужда от диета, тялото й беше точно каквото го беше описал в една от поемите, като вода.
— Понеже дрехите ще ми стоят по-яко, затова.
Ванеса не искаше да е мършава, като повечето от съученичките си, но не й харесваше, че трябва да си гълта корема, за да си закопчае панталоните.
— Аз те харесвам такава — каза Дан и завря носа си в ухото й.
Ванеса се извърна към него и устните им се срещнаха в дълга, сладка целувка. Докато се целуваха, тя си помисли, колко по-смислен би бил сексът с Дан. Стига само да беше готов…
— Обичам те — прошепна той и отвори тъжните си кафяви очи.
— И аз те обичам — прошепна тя и затвори своите. Помисли си да провери отново дали не си е променил мнението за секса, но не искаше да развали момента. Просто трябваше да изчака, докато стане готов, макар че с Дан това би могло да означава доста дълъг период — до евентуалната сватба или нещо подобно.
О, скука, все едно вече не се държаха като женени.
Дж съжалява, че отиде на партито
На задната седалка на лимузината на Флоу, Блеър се озова между онази мацка с големите цици Джени Хъмфри и нападателния приятел на брат си Арън, барабаниста с остра коса — Майлс. Срещу тях, Серена седеше в скута на Флоу, „за да направя място за другите“, както заяви, а в края, до прозореца стоеше смачкан Нейт и пушеше трева. Той беше навил по една и на Кати, Изабел и Чък, които бяха дори по-досадни като друсани, отколкото като пияни. Арън седеше с кръстосани крака на пода между задните седалки, играеше на Play Station 2 и пушеше една от своите билкови цигари.
— Между другото, как е истинското ти име? — попита Серена Флоу, макар да знаеше от MTV, че е Джулиан Проспиър. Всъщност беше къде-къде по-добро име от Флоу, но тя нямаше да му го каже.
Той се усмихна с онази известна усмивка, хваната от толкова фотографи в „Спин“, „Ролинг Стоун“, „Ентъртейнмънт уийкли“ и „Интервю“, после поклати глава:
— Няма да кажа.
— Е, не изглеждаш чак толкова добре на живо — каза тя и се обърна настрани с малка лукава усмивка на лицето. Естествено, това беше лъжа. Та той беше около десет пъти по-красив отколкото на снимките си, ако това изобщо беше възможно.
Серена беше наясно, че флиртува с него доста очевадно, но не можеше да устои на начина, по който косата му се къдреше на слепоочията, на бронзовата му кожа и на дългите му деликатни пръсти. Защо да не пофлиртува? Това си беше за една вечер. На другия ден Флоу щеше да лети за Ел Ей или където там живееше, а тя най-накрая щеше да започне да учи за колоквиумите. Просто искаше да се позабавлява.
Тя винаги искаше само това.
Флоу премигна, като се опита да изглежда засрамен заради външния си вид:
— Предполагам, че не съм и достатъчно висок?
Той се наведе и отвори малкото фризерче под седалката си: