Това съм аз! А ти кой си?
Йеспер Юл
Йеспер Юл (Дания, 1948 г.) е международно признат автор, семеен терапевт, педагог и оратор, който развива дейност в над 15 страни из целия свят.
През последните две десетилетия Юл формулира нова парадигма за отглеждането на децата и насърчаване на личното им и социално развитие. Основната му цел е да вдъхновява, подкрепя и помага на родители и специалисти в името на социалното и умствено здраве на новото поколение, като предлага алтернативи на неправилните начини, по които сме гледали, и за жалост продължаваме да гледаме, децата си.
Йеспер Юл е създател и ръководител на Family-lab International - организация, предлагаща семинари, лекции, уъркшопи и консултиране на родители и семейства. Автор е на петнайсет книги, посветени на семейството и децата, преведени на 20 езика.
Росица Младенова е родена през 1974 г. в София и прекарва голяма част от детството си в Бон, Германия. Завършва Немската гимназия в София, а по-късно Софийски университет като един от първите магистри по скандинавистика. Специализира датски език и лингвистика в Копенхагенския университет. Преводач на свободна практика с публикувани преводи на съвременни датски разкази и самоучители за компютърни програми. Хоноруван преподавател по датски език в СУ. Росица е съосновател и член на родителски кооператив, в който се отглежда тригодишната й дъщеря.
Съдържание
Въведение
Кой решава?
Власт
Власт и отговорност
Какво са границите?
Общи граници
Лични граници
Докъде стигат моите граници?
Двама родители - две съвкупности от граници
Границите на детето?
Допустимо ли е родителите да се карат на децата?
Конфликт: да го избегнем или да се конфронтираме?
Защо се пораждат конфликти?
В какво вярваме?
Принцеси и принцове
Здравословният конфликт
Нещастни или просто разочаровани?
Конфронтацията означава „присъствие“
Да разговаряме и да преговаряме
„Не“ - един отговор, изпълнен с любов
Желание и нужда
Правила и структура
Последствия и наказание
Вина и отговорност
В тази книга ще говорим за това, което малко старомодно наричаме „поставяне на граници на децата“. Ще видим как ние, като човешки същества - включително малките и големите деца, - можем да се разграничаваме едни от други без да има наранени, като в същото време съхраним качеството на общуване на високо ниво.
Любовта, която изпитваме към своите деца и близки, се възприема по един начин от нас самите и по друг от хората, които обичаме. Тяхното изживяване зависи от нашето умение да превърнем чувството си на любов и нежност в изпълнено с любов и нежност поведение.
Да бъдеш обичан е строго индивидуално усещане при малки и големи, но за всички важи едно - не се чувстваме обичани, когато някой нарушава или не зачита личните ни граници. Ако това се случва многократно и грубо, самоуважението ни се понижава, а с него и нашата способност да действаме конструктивно. Не можем нито да се погрижим подобаващо за себе си, нито да подобрим контакта си с човека, който нарушава границите ни. Това важи както за децата, така и за възрастните.
Нужно е време, за да опознаем личните си граници. Някои от тях усещаме интуитивно, но за други разбираме чак след много години, а ни трябва и време да се научим да ги изразяваме по разбираем за другите начин.
Поредният житейски парадокс е, че осъзнаваме личните си граници едва когато някой ги прекрачи. По същия начин разбираме за съществуването на нечии граници едва след като се сблъскаме с тях или неволно ги нарушим.
В рамките на нормалния си социален живот с хората, с които не сме в романтична връзка, можем да усвоим някои формални правила, които да ни помогнат да не прекрачваме границите по-често от крайно необходимото. Тези правила са различни в различните култури и социални групи, но са обединени от общата идея, че спазването на определена дистанция намалява риска от нарушаване на границите.
Общуването в семейството се основава тъкмо на обратното: на близостта.
Малките деца сякаш изпитват неутолима жажда за близост, макар да са им нужни почивки и дистанция. Те не познават границите на своите родители и научават за съществуването им едва след като се сблъскат с тях.
Благодарение на децата, родителите имат ценната възможност да опознаят собствените си граници и да ги променят така, че да бъдат максимално конструктивни и за двете страни. Същото се случва и в една романтична връзка между двама възрастни. Единствената разлика между възрастния партньор и детето е, че детето има много по-малко опит. Във всеки случай са нужни десетина години, за да опознаем границите си.