В семействата с двама родители съществуват както мъжки, така и женски ценности. И момченцата, и момиченцата се развиват най-добре, когато в семейството присъстват и двата вида ценности. Бащите могат да въплъщават и женските ценности, така както и майките - мъжките. Някои го владеят благодарение на собствения си опит от детството, други тепърва се учат на това. И в двата случая тези ценности понякога ще се конфронтират, а друг път ще са в хармония.
Един татко ми разказа следното:
„Имаме две дъщери - едната е на четири години и половина, другата - на седем месеца. Отношенията със съпругата ми бяха прекрасни, когато се роди първото ни момиченце и щом стана ясно, че второто бебе е на път, тримата с нетърпение зачакахме появата му. Лине (голямата ни дъщеря) също се вълнуваше, че ще става кака, понякога прекарваше по половин час с ръка на корема на майка си и разказваше на сестричето си приказки.
После, след като се роди малката, в началото Лине много я обичаше. Милваше я, помагаше да й сменяме пелените и гордо я показваше на всички, когато имахме гости. Пълна семейна идилия - допреди един месец.
Понякога сядам на дивана с двете момичета – по едно на всеки крак. Седим си така и ни е приятно да сме заедно. Един ден малката отведнъж се стресна и заплака. Разбрах причината едва когато случката се повтори няколко пъти: Лине тайничко щипваше малката по крака или я дръпваше за косата.
Разбирам, че каката ревнува от малката, така че не в това се състои въпросът ми. Интересува ме дали не реагирам погрешно. Ето какво правя в тази ситуация: Първо слагам малката на дивана и я успокоявам. След това хващам Лине и я отвеждам в нейната стая. Слагам я да седне - малко грубо - и й се скарвам. Казвам й че трябва да се държи добре със сестричката си. Това погрешно ли е? И ако да, какво е редно да правя?“
В отговор казах:
„Да, погрешно е! Бих препоръчал различен модел на поведение, но преди това искам да дам своето тълкувание на отношението на Лине към теб. После сам реши дали да ме послушаш.
„Сестринската ревност“ е поостарял термин за това, което изживява Лине. Тя не ревнува в смисъла, който влагаме ние, възрастните.
Лине се опитва да се приспособи към промяната в семейството, която от нейна гледна точка е колосална. Да се сдобиеш с по-малка сестра на нейната възраст е все едно жена ти един ден да се прибере от работа и да заяви, че отсега нататък ще има двама съпрузи, като другият ще се нанесе у вас след седмица. Това би довело до толкова радикална промяна в начина ти на живот, че дори да не ревнуваш, пак ще ти е нужно доста време, за да свикнеш.
Времето, пространството и вниманието, което получаваш, вече ще са наполовина. Загубата е огромна, независимо дали сте четирима, или четирийсет. Не е изключено Лине да изпитва и ревност, но няма как да развие това чувство в рамките на шест месеца (освен ако родителите не я пренебрегват системно). Когато забележим ревност между пораснали братя и сестри, решаваме, че са се ревнували от самото начало. Но това се случва в много редки случаи.
Ревността е едната причина Лине да щипе сестра си. Другата се нарича съдействие. Всички деца съдействат. Лине „съдейства“, като имитира родителите си и им подражава. Има два начина да го направи: като копира буквално тяхното поведение или като прави точно обратното на това, което вижда.
Останах с впечатлението, че цялото семейство е искало още едно дете. Били сте на едно мнение в това отношение, бременността е преминала нормално и е завършила с благополучно раждане. Всички сте били доволни и сте обикнали малката още с появата й на бял свят. В това число и Лине. Бебето се появява в период, когато в семейството цари хармония и благополучие. Лине е част от това. Всички в къщи са преизпълнени с любов, взаимна грижа и радост. Лине също. Разликата обаче е, че за Лине да се сдобие с малка сестричка, освен всичко друго, е и притеснително. Тя не изпитва само позитивни и радостни чувства - наред с тях се пораждат и чувства на тъга и разочарование. Лине се е чувствала така в продължение на шест месеца, като същевременно ви е наблюдавала, за да разбере дали и вие изпитвате същите чувства и как се справяте с тях. След като е установила, че не изпитвате същото, в един момент е решила, че нещо не е наред с нейните чувства. Първоначално се е опитала да потиска своите чувства, но след като не е успяла, е започнала да търси начин да ги изрази скришом.