Децата имат нужда да осмислят подобна конфронтация в усамотение. Ако мълчанието на Петер продължи повече от два часа, баща му може да се опита да влезе в контакт с него (ако, разбира се, вече се е успокоил), като каже нещо от сорта: „Съжалявам, че се стресна, като ти се ядосах. Но наистина бях много бесен! Сега вече ми мина“. Без да кара момчето да му обещава никога повече да не си играе с компютъра и без да го заплашва с наказания. И двете биха дистанцирали Петер от преживяното, оставяйки по-слабо впечатление у него.
Ако майката на Петер изяви желание да се намеси или да утеши момчето, може да го прегърне с думите:
„Леле, как се уплаши, Петер. Не е хубаво някой така да вика“. Това е сигурен сигнал за Петер, че всичко останало - с изключение на случката с компютъра - е наред.
Ако майката не одобрява реакцията на мъжа си, тя трябва да изчака, докато двамата с Петер не си възвърнат обичайната близост, преди да подеме разговор по темата. Дотогава бащата би бил твърде уязвим и резултатът ще е една безполезна караница.
Ако бащата иска да обсъди с някого случилото се, докато с Петер временно не си говорят, може да се обърне към свой близък човек, стига това да не е майката на Петер.
„Е сега вече го загази! Какво си въобразяваш, бе, келеме с келеме? Колко пъти съм ти казвал да не ми пипаш компютъра? Глух ли си или си тъп? Веднага да се махаш от компютъра ми, момче! И да знаеш, че ако се повтори...“
Момчето е порицано, а критиката и унижението, на които го е подложил бащата, са оскърбление за цялото му същество. След известно време бащата сигурно ще се върне и ще попита: „Искаш ли да се сдобрим?“, а момчето засрамено ще каже: „Да“. Но тяхното приятелство вече никога няма да е същото, въпреки че момчето ще направи всичко по силите си, за да прикрие този факт.
Трудно се говори с такъв баща - трудно е за всички негови близки. Неговата ценностна система е изградена в едно време и семейство, в което съвсем сериозно се е считало, че за да накараме децата да се държат „както трябва“, трябва най-напред да ги убедим, че се държат грешно.
Ако сме достатъчно убедителни и последователни и си помагаме с някоя и друга плесница, когато се налага, може на пръв поглед да изглежда, че формулата работи. Момчето няма да припари до компютъра и със сигурност ще се научи да разпознава ситуациите, в които бащата се ядосва лесно. Ще скрие накърненото си себеуважение и изгубеното доверие и ще спазва постоянна емоционална дистанция от баща си. И така бащата никога няма да узнае какво е станало.
Чувствата на родителите не вредят на децата. Или ако някой път навредят, то е заради думите, които съпровождат нашите чувства. Децата знаят много добре какво е тъга, гняв, яд, какво е да си разочарован. На тях не им харесва да им се карат, нито пък им е приятно родителите им да се карат помежду си, но в крайна сметка това няма да им навреди. А ще им помогне да изградят едно грижовно и реалистично отношение към собствените си чувства.
В семействата, в които родителите държат да се спазва здравият разум, благоразумието и добрият тон, децата стигат до извода, че нещо с тях самите не е наред. Няма нищо нередно в това понякога да си неблагоразумен - да изпиваш необосновани чувства, да имаш необосновани граници и необосновани нужди. Това е просто доказателство, че си живо човешко същество, което не е сведено до някаква социална роля и че в живота далеч не е най-важно непременно да получиш одобрението на околните.
Децата трябва да носят на врата си табелка с надпис: ИЗВИНЯВАЙТЕ, НО ПРЕДПОЧИТАМ ДА НЕ МЕ КРИТИКУВАТЕ. А отдолу с дребен шрифт: Критиката е опасна за вашето здраве. Министерство на здравеопазването.
Когато едно току-що проходило дете на годинка и половина се забавлява страхотно като вади книгите от библиотеката или събаря от рафта каквото му попадне пред погледа, можете да го спрете с едно: „Стоп! Не искам да правиш така!“, и ако това не помогне, да го изнесете надалеч от съответните изкушения.
Но не е редно да кажете: „О, не, така не си доброто момиче на мама. Спри, като ти казва мама“. Едно дете на годинка и половина не е нито „добро“, нито „лошо“ в подобна ситуация. То е изпълнено с любопитство и желание да опознае заобикалящия го свят. Някой ден като тръгне на детска градина, ще му бъде трудно, ако не може да се отпусне в новата среда. Тогава пък ще търпи критика, задето се е научило - с много усилия - да бъде сдържано.