„Добре де, ама книгите и сувенирите от Испания? Какво ще стане с тях? Трябва ли да ги пожертваме в името на детската жизнерадост?“ Не, не трябва. Ако сме решили, че няма да ги използваме за играчки, няма нужда да ги жертваме. Има начини те да бъдат предпазени от унищожение, но не е нужно пукнатините, които спестяваме на тях, да бъдат пренасяни върху детската душа.
В спонтанните си реакции често прибягваме до критика, оскърбление и нарушаване на границите на децата. Няма какво друго да направим, освен след случката да се погрижим детето да разбере, че вината не е негова.
Необмислените ни реакции често се дължат на това, че искаме да дадем на децата си (а също и на любимия си човек, и на приятелите си) всичко, което имаме. Понякога обаче се случва да даваме повече, отколкото можем. И когато близките ни свикнат с това и искат още и още, тогава вече изпадаме в положение, в което не можем повече и възкликваме: „Всичко си има граници!“.
Възрастните сами решават какво и колко да приемат от другите. При децата не е така. Основна предпоставка за оцеляването на децата - особено през първите години - е да вярват безрезервно, че родителите им постъпват правилно. Както по отношение на тях, така и по отношение на самите себе си.
КОНФЛИКТ: ДА ГО ИЗБЕГНЕМ ИЛИ ДА СЕ КОНФРОНТИРАМЕ?
Защо се пораждат конфликти?
Конфликтът се поражда, когато двама души искат нещо различно. Тъй като рядко се случва двама души да искат едно и също нещо по едно и също време, в едно семейство рядко липсва повод за конфликт. За щастие и децата, и възрастните през по-голямата част от времето съумяват да координират помежду си своите желания и нужди.
От решаващо значение за успешното координиране на желанията и нуждите на всички членове на семейството е да не приемаме нашите собствени потребности за грешни, само защото в даден момент се разминават с тези на останалите. Ако ги приемем за грешни, няма да можем да съдействаме на околните и да подкрепяме чистосърдечно общите интереси. Можем само да им се подчиним, а всяко подчинение е временно и жизнеограничително.
От самото начало бебетата изразяват своите желания и нужди в реда, по който са ги почувствали. Когато проговорят, започват да ги изразяват ясно и лично. Не подозират, че родителите им също имат желания и потребности, заради което постоянно им се налага да избират в полза на една или друга потребност. Децата не са асоциални по природа, просто нямат опит.
Когато се роди детето, родителите трябва непрекъснато да пренебрегват собствените си нужди, за да осигурят неговото благополучие и оцеляване. Да можеш да даваш, пренебрегвайки в известна степен себе си, е велико, плодотворно и обезсърчително преживяване. Плодотворно е, защото има постоянна и видима обратна връзка. Детето расте и се чувства добре. Коремчето го боли или не го боли. Лицето му се усмихва или плаче. Сложиш ли го да легне, заспива. Изкашляш ли се, то се събужда.
За няколко месеца свикваме с този „механизъм за мигновена обратна връзка“ и се случва да забравим, че това, което даваме от себе си, е дългосрочна инвестиция, която ще ни бъде върната чак след три, пет или двайсет години.
В същото време се обезсърчаваме. Никой не може да живее пълноценно, ако вечно жертва своите нужди заради нуждите на околните, освен ако не е дълбоко убеден, че това е смисълът на живота: да живееш за другите. Но дори в тази ситуация подсъзнателно таим надеждата, че някой ден ще бъдем възнаградени за това, което правим.
Когато децата станат на около година, можем да започнем изграждането на по-добър и по-здравословен баланс между нуждите на родителите и нуждите на децата. Родителите вече могат да демонстрират своите потребности пред децата, както чрез действия, така и с думи: в диалог с децата или като преговарят с тях.
В КАКВО ВЯРВАМЕ?
Тук е добре да преосмислим ценностите си, за да се уверим, че в „политиката“ на родителите има последователност. В противен случай онзи, който най-успешно насочва вниманието на другите към своите нужди, винаги ще прережда останалите. Човек може да избира между различни пътища. Най-общо казано, възможностите за избор са три:
ПАТРИАРХАЛНО СЕМЕЙСТВО
Да приемем, че знаем от какво има нужда детето и кое е най-добре за него във всяко едно отношение. Тогава напълно естествено нуждите и приоритетите на родителите ще се наредят на първо място.