Колкото по-добре познаваме границите си и колкото по-личен е начинът, по който ги изразяваме, толкова по-голямо е удовлетворението ни от общуването c другите хора - а също и тяхното удовлетворение от общуването е нас.
Всекидневното взаимодействие между родители и деца е изпълнено с толкова силна и ранима обич, че във взаимния процес на обучение, наречен семеен живот, във всеки един момент някой рискува да наруши границите на другия. Чувството за вина с най-малко, а себеуважението - пай-голямо, когато възрастните поемат водещата роля и „задават тона“.
Представите ни за децата и тяхното възпитание са повече или по-малко осмислени, преднамерени и нерядко противоречиви. За някои хора възгледите са по-важни от самия живот, за други са просто вътрешни събеседници, които помагат при воденето на диалог с околните.
Някои казват: „Аз съм моите възгледи!“. Но те явно не познават себе си. Всички ние сме били някой преди да изградим възгледите си, зад възгледите ни винаги се крие някой. Този някой ни е нужен, когато самите пие станем родители.
С тази книга отправям покана към всички читатели докато аз споделям своите възгледи, пробвайте да си изясните някои въпроси по отношение на самите себе си, на вашите възгледи и опитност. Не искам да съдя кое е „правилно“ и кое „грешно“, кой с „виновен“ и кой - „невинен“, а да подканя всички по възможност да станем по-уверени в себе си и при нужда да признаваме съмненията, които изпитваме.
КОЙ РЕШАВА?
В семейството решенията вземат родителите, а в яслата, детската градина и училището - възрастните. Децата са изпълнени с житейска мъдрост, но им липсват достатъчно познания за живота и света, за да поемат нещата в свои ръце. Безспорно за децата е най-добре, когато решенията се вземат от възрастните.
Важно е, разбира се, какво решават родителите, но от основно значение за здравето и благополучието на децата е как се взема това решение - под формата на диктатура или демокрация, консервативно или гъвкаво, според моментното настроение или обмислено и последователно. Това е основа за последователно изграждане на ценности.
И малки и големи се чувстват най-добре, когато решенията са възможно най-последователни. Това означава родителите да са наясно с ценностите, върху които искат да градят семейния си живот. Някои от нашите ценности може и да осъзнаваме, но за много други изобщо не се и замисляме. Човек рядко формулира ясно своите ценности, но непрекъснато ги изразява чрез думи и действия:
„Децата трябва да се научат да слушат родителите си, защото родителите знаят най-добре.“
„В демократичното общество децата трябва да участват във взимането на решения.“
„За децата е най-важно да се научат да вярват в Бог.“
„За децата е най-важно да се научат да уважават другите.“
„Най-важно е децата да се научат да вярват в себе си.“
„За децата е най-важно да се научат да опазват природата.“
„Най-важно е децата да имат добър успех в училище.“
Само преди поколение родители градяха възпитанието на децата предимно върху ценности от морално и религиозно естество и бяха сигурни в понятията си за правилно и грешно. Днес информацията, с която разполагаме, е много по-богата. Знаем много повече за малките деца и за условията, които водят до най-благоприятното им развитие. Голяма част от онова, което нашите родители, баби и дядовци са вярвали, че е добро за децата, всъщност се оказва погрешно.
Що се отнася до вземането на решения по отношение на децата, съвременните родители са изправени пред нелека задача. Ясно е, че водещата роля се пада на родителите, но наред с това е важно техните решения да осигуряват на децата условия за развитие - това означава родителите да отстъпят част от традиционната си власт, без да губят своя авторитет. Изключително тежка задача, с която малцина се справят от раз. Повечето родители се учат докато децата им растат.
Този процес на взаимно обучение може да доведе до конфликти и разочарование. Възможно е в един или друг момент и двете страни да се ядосват, разстройват и обезсърчават и това е съвсем в реда на нещата. Конфликтите между децата и родителите не са показател, че родителите не си вършат добре работата. И малки и големи се учат най-вече от разногласията помежду си и в едно здраво семейство родителите поемат отговорността за всеки спор. Безотговорно е родителите да прехвърлят вината върху децата - това води единствено до все по-голям брой и все по-разрушителни конфликти.