Тук не се случва нищо нередно. В реда на нещата е да си поискаш сладолед ако ти се е прияло. В реда на нещата е друг да реши, че сега не е най-подходящият момент за ядене на сладолед. Ситуацията в семейството обаче се е развила така, че и Каролине, и родителите й имат чувството, че нещо не е наред. Не че родителите са се държали безотговорно - ни най-малко. Те просто не са наясно как да поемат отговорността по конструктивен начин, когато използват властта си.
КАКВО СА ГРАНИЦИТЕ?
Казано най-общо, има два вида граници: общи и лични. Родителите се запознават и с двата вида в рамките на онези петнайсет до двайсет години, докато децата живеят в къщи с тях. През първите шест-седем години откриваме нови граници едва ли не всеки ден. По-късно следва период на прекъсване и когато децата станат на дванайсет-тринайсет години, процесът на добавяне на нови граници продължава.
С някои граници се съобразяваме още от преди да ни се родят деца. Други забравяме в момента, в който чудото се взре дълбоко в очите ни. Част от тях запазваме, а има и такива, които променяме с течение на времето, докато опознаваме по-добре както децата си, така и самите себе си.
За да станеш родител, не е задължително да познаваш границите си и да умееш да ги изразяваш. Това е процес, който продължава цял живот и е неразделна част от общуването и взаимодействието с нашия партньор, с децата ни, с техните партньори, с внуците и със собствените ни родители.
Общи граници
Общи са границите, приети в дадена среда: какво може и какво не може в едно общество, семейство, училище, клуб и т.н. Това са общовалидните норми в културата, към която принадлежим.
Добре е да преосмислим общите граници, които бихме искали да са валидни и в собствения ни дом, за да сме наясно дали наистина сме готови да ги възприемем - тоест, дали можем да застанем зад тях.
Само преди около трийсет-четирийсет години общите граници биваха приемани за общовалидни. Тях ги заявяваха и с тях се съобразяваха по еднакъв начин почти навсякъде в обществото и всичко беше относително лесно. Вече не е така. Отмина времето, когато родителите - и изобщо възрастните - дефинираха общите граници с обяснението: „Просто не се прави така!“. Днес е достатъчно детето да си пусне телевизора или да отиде на гости на свой приятел, за да установи, че различните хора правят нещата по различен начин. Дори възрастните са все по-малко склонни да се подчиняват на конформистки правила, което само по себе си е радостна новина.
В общите граници влиза и това, което наричаме „рамки“. Някои възрастни са твърдо убедени, че „грижата за удобството и благополучието на децата се изразява в създаването на рамки, в които децата да действат!“ Други си задават малко по-предпазливо въпроса: „Доколко е важно децата да бъдат поставяни в ясно обособени рамки?“
Под „рамки“ разбираме семейните навици, традиции, задачи и задължения. Някои семейства имат добре организирана структура, просто защото родителите са много заети с работа. Други имат твърдо установени правила, обусловени от религиозните им убеждения, а трети - защото следват определени педагогически принципи.
Някои семейства се придържат към твърдо установени рамки, защото наличието на твърде много възможности ги кара да се чувстват несигурни. Други предпочитат да го правят заради авторитарността на заобикалящото ги общество, а пък трети биха заменили на драго сърце безработицата и социалните помощи за твърдо установени рамки в семейството.
Трябва да призная, че така и не можах да си изясня какво точно означава „твърдо установени рамки“. Моето впечатление е, че родителите, които са заклети привърженици на твърдо установените рамки, са такива поради факта, че иначе много трудно биха контролирали децата си. Толкова им е трудно, че чак е невъзможно - въпреки техните твърдо установени рамки.
Подобно поведение всъщност е характерно за повечето родители и педагози: когато правим нещо с цел да променим поведението на децата и то не действа, нашата реакция е да продължим да го правим, при това още по-настойчиво и за по-дълъг период от време! Тази практика е колкото често срещана, толкова и нелепа.
Несъмнено повечето деца и възрастни се чувстват най-добре, когато в семейството има някакви определени рамки. Например да знаеш кога ставаш и кога лягаш, кога е време за работа и кога за свободни занимания.