Доколкото ми е известно, няма доказателства някои рамки да са по-добри или по-полезни от други. Възрастните определят рамките и ако съумеят да ги променят и адаптират в процеса на израстването на семейството и неговите членове, децата биха се приспособили и съдействали на почти всичко без сериозни последствия за самите тях.
Актуалният и на моменти разгорещен дебат за необходимостта от поставяне на рамки и граници в живота и възпитанието на детето често пропуска един важен аспект: забравяме колко радикално се е променило всекидневието на децата през последните двайсет-трийсет години.
В известна степен успяхме да променим психологическата и екзистенциалната строгост, която децата трябваше да понасят в семейството и училището в миналото. Изместихме вниманието от контрола и приспособяването към отговорността и развитието. В същото време, обаче, съвременното развитите на обществото прави децата част от една доста строга структура.
Много деца днес прекарват с родителите си по-малко време от необходимото. Особено през първите две-три години. За тях се грижат различни възрастни, които често пропускат да обяснят на децата кога са в отпуск, кога си търсят нова работа, кога минават на непълен работен ден и т.н. В някои случаи условията на труд не позволяват на възрастните да кажат подобаващо „здравей “ и „довиждане“, камо ли да доведат до край даден процес или дейност, който са започнали с някое дете.
В много случаи децата трябва да се нагаждат към различни семейни ситуации, като например когато родителите им се развеждат, събират се отново или пък се разделят, когато в семейството има доведени и заварени братя и сестри и няколко двойки баби и дядовци, с някои от които децата общуват насила, докато с други им е изрично забранено да се виждат.
Понякога децата биват поделяни между родителите си3 и са принуден да свикнат с две различни домакинства. От тях се очаква да помагат и в двете - от една страна от практически съображения, а от друга - защото родителите им искат да ги подготвят за „суровата“ действителност. И на всичко отгоре на децата трябва да им остане енергия да се занимават с някакво хоби, както и със самите себе си.
Не са много възрастните, способни да се справят с подобна житейска ситуация, без да се отчаят или „стресират“ - какъвто е обичайният израз, когато говорим за възрастни.
За съжаление за съвременното общество е характерно да поставя диагнози и да налага принудително лечение на деца в случаи, в които на един възрастен би било препоръчано да си вземе отпуск по болест или сам да се „погрижи за себе си“. Според мен това е несериозно и неетично и ми е трудно да разбера как е възможно специалисти и родители да участват в подобно нещо.
Няма как да компенсираме строго структурирания живот, който много деца живеят, като премахнем общите граници вътре в семейството, но когато ние като родители се почувстваме обезсърчени и усетим, че сме на път да изгубим контрол в общуването си с децата, е по-добре да се запитаме дали е наложително да добавяме нови рамки и граници.
Повечето деца свикват много лесно с общите граници. Случва им се непрекъснато в училище, в детската градина, в клуба по карате, на летния лагер и в кръжока по интереси. При изграждането им има само едно условие: личните граници на детето не бива да бъдат нарушавани или изцяло пренебрегвани.
Самата дума лични подсказва, че в тази глава ще става въпрос за строго индивидуални граници. Те са индивидуални, защото всеки родител е отделна личност със свой темперамент и предистория, има различни ценности, променящо се настроение и т.н.
„Не искам да пускаш музика сега. Много съм изморен.“
„Не, сега не искам да ти чета приказки. Искам да си чета вестника.“
„Не искам да ме удряш. Кажи ми защо си толкова ядосан.“
„На драго сърце ще ти помогна със съчинението, но мога само днес или утре. През останалото време съм заета.“
„Вече не искам да спиш в нашето легло. Искам с майка ти да спим сами.“
„Не, не ми се прави пица днес. Искам да направя кюфтета.“
„Разбирам, че имаш нужда да си починеш, но не мога да не отида на работа днес.“
„На драго сърце ще си поиграя с теб - след половин час, когато приключа в кухнята.“
„Разбирам, че за теб е много важно да отидеш на това парти. Но още не зная дали да те пусна. Дай ми малко време до утре да помисля какво да направя... Не, не мога да ти дам отговор сега!“
„Да, роклята, с която беше на рождения ден на баба, е чудесна и ти си много красива с нея. Но не искам да я носиш в детската градина днес. Не е достатъчно дебела... Не! Защото навън е много студено и не искам!“