Книга първа
Джоди Елън Малпас
Превод от английски Ирина Ценкова
Книгата се издава под това лого, запазена марка на Егмонт.
Всички права запазени. Нито книгата като цяло, нито части от нея могат да бъдат възпроизвеждани под каквато и да е форма.
Оригинално заглавие This Man
Copyright © 2013 by Jodi Ellen Malpas
All rights reserved
Снимка на корицата © Shutterstock
Превод Ирина Ценкова
Редактор Надя Калъчева
Коректор Надя Калъчева
Издава „Егмонт България“ ЕАД
1142 София, ул. „Фритьоф Нансен“ 9
www.egmontbulgaria.com
Електронно издание, 2015
ISBN 978-954-27-1637-2
За Биг Пат и Бабълс
* * *
Първа глава
Тършувам из купчини и купчини вещи, пръснати навсякъде по пода на стаята ми. Ще закъснея.
– Кейт! – крещя като луда. Къде са, по дяволите? Тичам до площадката и се надвесвам над парапета. – Кейт!
Чувам познатия звук от дървена бъркалка, която бие по стените на керамична купа, и Кейт се появява в дъното на стълбите. Червената ù коса представлява куп къдрици, събрани високо. Тя поглежда нагоре към мен с уморено изражение. Нещо, с което съм свикнала напоследък.
– Ключовете. Виждала ли си ключовете от колата ми? – пухтя към нея.
– На масата под огледалото, където ги остави снощи. – Тя извърта очи и се понася заедно със сместа за торта обратно в ателието.
Стрелкам се през площадката напълно шашардисана и намирам ключовете от колата под купчина седмични списания.
– Пак се криете – мърморя на себе си и грабвам кафявия колан, високите обувки и лаптопа. Слизам долу от апартамента над ателието на Кейт и я намирам да налива смес за торта в различни форми.
– Трябва да си подредиш стаята, Ава. Страшна бъркотия е – недоволства тя.
Да, личните ми организационни умения са доста шокиращи, особено като се има предвид, че съм интериорен дизайнер в „Рококо Юниън“ и прекарвам цял ден в съгласуване и организиране. Измъквам телефона си от ниската масичка и топвам пръст в сместа на Кейт.
– Не мога да съм идеална във всичко.
– Махай се! – Тя тупва ръката ми с лъжицата. – И защо всъщност ти трябва колата? – пита тя и се навежда да заглади сместа, а езикът ù лежи върху долната устна в израз на съсредоточеност.
– Отивам на първа консултация в Съри Хилс1. Някакво провинциално имение. – Вкарвам колана през гайките на правата ми рокля, пъхам крака в кафявите обувки с токчета и се представям на огледалото.
1 Съри Хилс е район с изключително красива природа, намиращ се в графство Съри, Англия. Б.пр.
– Мислех, че работиш в града – казва тя зад мен.
Разрошвам дългата си тъмна коса няколко секунди, като я премятам от едната на другата страна, но се отказвам и вместо това я вдигам с няколко фиби. Тъмните ми кафяви очи изглеждат уморени и им липсва обичайната искра – несъмнено в резултат от прекалено много работа. Пренесох се при Кейт едва преди месец, след като се разделих с Мат. Държим се като двойка студентки и черният ми дроб вече крещи за почивка.
– Да. Провинцията обикновено е запазена за Патрик. Не знам как получих този обект. – Прокарвам гланц по устните си, млясвам ги и целувам Кейт по бузата. – Ще бъде болезнено, сигурна съм. Обичам те!
– Аз също. Ще се видим по-късно. – Кейт се засмива, без да вдигне лице от работния си плот.
Въпреки че закъснявам, карам с обичайното внимание малкото си „Мини“ към офиса на Брутън Стрийт и докато обикалям наоколо десет минути в търсене на място за паркиране, си спомням защо пътувам всеки ден с метрото.
Нахлувам в офиса и поглеждам към часовника. Девет без двайсет. Добре, закъсняла съм с десет минути. Не е толкова зле, колкото мислех. Подминавам празните бюра на Том и Виктория на път за моето и забелязвам Патрик в кабинета му, докато сядам на стола си. Разопаковам лаптопа и виждам пакет, оставен за мен.
– Добро утро, цветенце! – Патрик ме поздравява с ниското си буботене и кацва на ръба на бюрото ми, а тежестта му както винаги предизвиква силно скърцане. – Какво имаш тук?
– Добро утро! Новите мостри от Милър. Харесват ли ти? – Галя някои от луксозните материи.
– Чудесно. – Той показва фалшив интерес. – Не допускай Айрин да ги види! Съвсем скоро ликвидирах по-голямата част от активите си, за да финансирам новата мека мебел у дома.
– О! – изразявам съчувствието си. – Къде са всички?
– Виктория има почивен ден, а Том изживява поредния кошмар с господин и госпожа Бейнс. Само ти, аз и Сал сме днес, цветенце. – Той вади гребен от вътрешния си джоб и го прокарва през посребрената си гъста коса.